Ние избираме правителства – честно, нечестно, но живеем с мисълта, че решаваме нещо. Турция скоро доказа, че като се мобилизира народът може да даде отпор на това, което не желае.
Настанаха времена, в които отделни хора по една или друга причина стават немислимо богати – толкова, че решават как да живеят другите хора. По техен образ и подобие – имат се за Богове. И аз ги разбирам. Бил Гейтс е син на провинциален адвокат, който печели от малки дела и ходи редовно на църква, а момчето с къси панталонки изведнъж става Цезар на планетата – най-богат от най-богатите. Ми, Бог е в своите очи, особено като парите са висшата ценност. И решава всички да бъдем по негов образ и подобие. Изпитахме го две години с пандемията.
Да не изброявам зукита, мъскове – тоя си е марсианец отвсякъде, нищо че го играе демократ с Туитъра, това случайно съвпада с желанията на много хора, утре няма да е така. Спомням си преди десетина и повече години как богатият кмет на Ню Йорк искаше да забрани ресторантите да готвят със сол, щото той така смята. Има високо кръвно е яде безсолно. Не се получи, само щото има там ресторанти, които сервират манджички по хиляда долара за хапка в чинията, па и да е блудкавеж не стана. Значи, ако кметът беше пияница, може би трябваше да зъдължи всеки да излиза от кръчмата кьор-кандило поркан. Щото той харесва това.
Видяхме какво стана тия дни с едни богати откачалки – дори дете вкараха в самодейния батискаф, но, айде, само те измряха. Утре може да поискат учениците да ходят да зяпат “Титаник” в часовете по практика, защото имат финансова власт.
Връщаме се в първобитното общество, когато силният, днес богатият, решава как да се управлява пещерата.
Човечеството преди хилядолетия, когато живее Платон, създава държавата: тя да решава как да живее венецът на природата – човешкото същество.
Платон пише трактат за държавата, не за най-богатия човек на Елада какъв да бъде.
Текста е на Зоя Б. Деянова