“Майка ми имаше много трудности. Без спокоен сън, тя беше изтощена и често боледуваше. Тя беше тревожна, раздразнена, сърдита и огорчена…

Докато един ден изведнъж се промени.

Положението беше същото, но майката беше различна. С какво ли?

Един ден баща ми ѝ каза:

• Три месеца търся работа и нищо не намерих, отивам да пия няколко бири с приятели.

Майка ми каза:

• Всичко е наред.

Брат ми ѝ каза:

• Мамо, не се справям добре по всички предмети в университета…

Майка ми каза:

• Добре, ще се опиташ да минеш и не успееш ли ще повториш семестъра, но ще платиш таксата.

Сестра ми ѝ каза:

• Мамо, ударих колата.

Майка ми каза:

• Добре дъще, занеси го в лабораторията, разбери как да го платиш и докато го направят, вземи автобус или метро.

Булката ѝ казала

• Свекърво, идвам да прекарам няколко месеца с теб.

Майка ми каза:

• Добре, настанете се на дивана в хола и потърсете одеяла в килера.

Всички в къщата се събрахме нетърпеливи да видим защо мама реагира така.

Подозирахме, че е била на лекар и ѝ изписва хапчетата “Не ми пука за 1000мг. “
Вероятно и той би предозирал.

След това предложихме да направим „интервенция“ за майка ми, за да я премахнем от всяка възможна пристрастяване, която има към антиревматично лечение.

Но за наша изненада тя обясни:

“Отне ми много време, за да осъзная, че всеки човек е отговорен за собствения си живот, отне ми години, за да открия, че моята депресия, моята смелост, моето безсъние и моята тревожност, не решиха вашите проблеми, но влошиха моите.

Не отговарям за действията на другите, но отговарям за реакциите си към тях.

Затова стигнах до заключението, че мой дълг към себе си е да запазя спокойствие и да оставя всеки да решава своето.

Ходих на уроци по йога, медитация, чудеса, човешко развитие, психично здраве, вибрации и невро-лингвистично програмиране и във всички тях открих общ знаменател, в крайна сметка всички те водят до една и съща точка.

А тя, е, че мога да се намеся само в себе си. Всички имаме в себе си ресурсите, необходими да подредим живота си.

Мога да ви дам съвета си само, когато ме попитате и от вас зависи дали ще го следвате или не.

И така, отсега нататък, аз преставам да бъда: контейнерът на вашите отговорности, торбата на вашата вина, мияч на вашите съжаления, защитник на вашите грешки, стената на вашите похвали, пазител на вашите задължения, който трябва да решава вашите проблеми или да решава всеки път как и кога да изпълните задълженията си.
Обявявам всички за независими и самодостатъчни възрастни…”

Всички в къщата на мама останаха без думи…

От този ден семейството започна да функционира по-добре, защото всеки в къщата знае точно какво трябва да направи.”

Автор:
ЕДНА ЩАСТЛИВА ЖЕНА
Превод: Мара Захариаду