КАК ДА НАМЕРИМ ПОЛОВИНКАТА НА ДУШАТА СИ
Всеки човек се надява да срещне своята половинка в живота си – единствената и истинската, с която ще бъде щастлив до края на дните си. Но не всеки успява. Как все пак, можеш да намериш половинката си?
Колкото и странно да звучи, търсенето трябва да започне не с търсенето на половинка, а с изучаването на себе си. Човек трябва да разбере кой е, какво го движи, как реагира в различни ситуации и защо реагира по този, а не по друг начин.
За това, трябва да се научи да гледа себе си отстрани. Тогава човек ще разбере как е устроен, колко вътрешни модели на поведения, реакции, образи има в него. Това ще му позволи да разбере от какви образи се формира другия човек и колко е подходящ.
Защото колкото повече сходства има между партньорите, толкова повече си подхождат. Такъв е законът на природата, съгласно който всичко се стреми към равновесие. А сходството се определя от това, че са получили подобно възпитание, че са им внушили сходни ценности, имат еднакъв поглед към света, еднакви реакции на различни ситуации и т.н. Колкото повече такива съответсвия има двойката, толкова по-големи са шансовете им за успех.
По принцип такъв подход може да се използва не само при търсенето на партньор, но и като цяло за разбирането на другия човек.
Да въртиш партньора на пръста си няма да помогне
При това трябва да се помни, че другият човек е сложна личност, в която са преплетени много навици и не мога да го въртя, както искам. Въпреки, че в действителност всеки от нас очаква, че партньорът ще реагира точно както аз искам и ще се държи както искам. Но този подход е причина за много кавги и разводи.
Обаче ако осъзнавам, че вътрешният свят на всеки човек е сложен и многообразен и че никога няма да успея да сложа някой под моя шаблон, тогава ще разбера, че за семейното благополучие трябва не да променя партньора, а да се напасна към него. Иначе няма да има семейно щастие.
С други думи, задължително трябва да проявя гъвкавост в отношенията, като всеки път избирам от моите вътрешни модели на поведение най-подходящите за двама ни. Тоест в семейния живот всеки трябва да бъде психолог, няма друг изход.
При животните взаимоотношенията се определят от инстинктите. По-силният доминира. Подчинявайки другите членове на стадото, той получава по-добра храна, специално отношение от тях и т.н. Но човекът не е примитивно животно. Той трябва да чувства ако не любов, то одобрение и подкрепа от другите хора. А затова е нужно през цялото време постепенно да се отказва от егоизма си, позволявайки на другите да проникнат в неговото пространство.
Това е като сближаване на кръгове. Аз съм един кръг, а партньорката – друг. И започваме да сближаваме нашите кръгове така, че всеки може да влезе в образувалият се общ сигмент, макар и малък в началото. И ако се грижим за съхраняването и разширяването на нашето общо пространство, то ще се увеличава, докато стигне до пълно сливане.
Всичко зависи от това, колко сме готови да отстъпим един на друг. Това е трудна и дори тежка работа. Точно затова трябва в партньора да се търси сходство по природни свойства. По характер двамата могат да бъдат спокойни, като море в тихо време или напротив, горящи като огън. Най-важното е да се радват и огорчават от еднакви неща. Колкото повече в нас първоначално свойствата са сходни, толкова по-лесно ще постигнем хармония в отношенията.
Земна любов
Проблемът е, че в началото винаги интуитивно следваме нашите чувства и след това включваме разума. Но чувства ни се променят всяка минута. Затова при запознанството е достатъчно партньорката да не предизвиква в мен отблъскване. Нейната фигура, поведение, маниери трябва ако не да харесвам, поне в крайна сметка да предизвикват неутрални чувства. А ако се ориентирам само по сексуалната привлекателност, няма да мога да изградя здраво семейство.
Защото любовта изобщо не зависи от външността, Достатъчно е първоначално външността на партньорката да не ми се струва отблъскваща и малко да ми харесва. Трябва да ми бъде приятно да я докосвам, да се грижа за нея. В партньорката трябва да има някакво очарование. Това не е страстно привличане, от което губиш главата си, а просто удоволствие от физически, психически и чувствен контакт.
Въпреки че, разбира се, това още не е любов. Любовта идва след това, като резултат от нашите съвместни усилия за развиването на отношенията. Всъщност земната любов е навик към приятното отношение, което получавам от партньорката. Тогава започвам да я обичам.
Известно е, че хората, които осиновяват деца и се грижат за тях, започват да ги обичат дори повече, отколкото ако са им били родни. Защото влагат в тези деца много повече усилия от страх, че те няма да ги обичат.
Същото се случва и в съпружеските отношения, Ако влагаме усилия, да развием нашето взаимно чувство, нашата любов никога няма да угасне.

Тоест, любов е когато ми е приятно през цялото време да усещам присъствието на другия човек. Обичам неговата компания, неговото докосване, неговото отношение. Имам нужда от контакт с него. И не е задължително да бъде придружено от сексуално привличане. Става въпрос за вътрешно усещане, при което ми липсва този човек, ако не е до мен.
Аз на любимата, а любимата на мен
Заради неразбирането на това обстоятелство двойките често изпитват трудност в интимните отношения. Защото интимните отношения не се основат само на сексуална връзка. Когато в мен се появи потребност от контакт с другия човек и получавам удоволствие от неговото присъствие, тогава над това се изграждат съвършено различни сексуални отношения.
Това е прекрасно допълнение за по-дълбока връзка между нас. Тогава можем да си доставим истинско наслаждение, В този случай не използвам партньорката, нейното тяло, а ми е приятно да чувствам, че тя се наслаждава на мен и това, че аз се наслаждавам на нея.
Защото любовта е съвкупност от много връзки на най-различни нива. Когато чувствам, че се отдавам на другия изцяло, а партньорът прави същото по отношение на мен, между нас възниква истинска, дълбока, вътрешна връзка, неподвластна на времето. Както много точно е казал някога цар Давид: “Аз на любимата, а любимата на мен”.

Михаел_Лайтман