МНОГО МУ СЕ СЪБРА НА УКРАИНСКИЯ НАРОД НАПОСЛЕДЪК!

След вчерашната зверска бомбардировка на Харкив и областта, проведох разтревожен своеобразна вечерна проверка на моите дългогодишни приятели там – дали са живи и здрави – все още и засега….
Отново и отново ще каже – ние си нямаме и приблизителна представа какво е да си днес украинец!
Жестоки страдания, непрекъснат стрес, тревоги за близките хора, абсолютна неизвестност какво ще бъде не утре, а днес, до края на деня.
Има някаква садистична жестокост на Рашистката Фашизация спрямо Украйна и украинците – свирепа, животинска, канибалска, психопатична жестокост.
Обикновеният руснак може и да не носи конкретна вина за тази жестокост, но ной носи колосална отговорност за нея!
Само не ми говорете, че не може така да се говори за обикновените руснаци.
Може! И трябва!

…

Реших отново да кача следния свой текст, защото в него е казано главното. И в този момент бих се подписал под него без да променя даже една запетайка.

МНОГО МУ СЕ СЪБРА НА УКРАИНСКИЯ НАРОД НАПОСЛЕДЪК!

Огорчение след огорчение, тъга след тъга, съмнение след съмнение, умора след умора…

‣ Промяна в състоянието на духа започна да става забележима след безумната трагедия в Каховка.
Украинците изпитаха разтърсващ шок от вялата и практически никаква реакция на Запада при това страшно бедствие.

‣ След това в западните медии започна да се говори все по-открито и все по-иронично за бавното, понякога определяно като неуспешно украинско контранастъпление. Това послужи за първи много силен сигнал след началото на войната – когато Западът бе отписал Украйна и очакваше тържествения марш на рашистките победители на киевския Крешчатик – че Западът се съмнява в крайната украинска победа.
‣ Сетне позитивните емоции около метежа на Пригожин се спихнаха заедно с неговото, на метежа спихване. Метежът даде голяма надежда на украинците, че всичко може да завърши по-бързо отколкото те са си позволялави да мечтаят. Но не би…
‣ И накрая дойде студеният душ от Вилнюс. Да, особени илюзии украинците нямаха, но, както казва мой състудент отпреди 100 години – знаеш, че лекарите няма да ти кажат нещо поне някак утешително, но когато наистина не ти казват нищо поне малко утешително, направо се сриваш в пропастта на болката и унинието.

Точно за един месец украинското общество понесе тези четири силни емоционални сътресения, които изкристилизираха в неговото съзнание в умора, силна умора, непосилна и непоносима умора. Умора от Войната, от неизброимите човешки жертви, от непрекъснатите бомбардировки и обстрели, от постоянните разрушения, кръвожадността на рашизма, от студенокръвието на Запада.

Западът не бе готов да предложи реално членство на Украйна в НАТО и проведе не по-малко съкрушителена артилерийска канонада срещу Украйна и нейния народ, така че той да се оправдае за собствената си неготовност и да прехвърли вината от болната глава на здравата!
Всичките четири аргумента в тази посока са колкото и разбираеми, толкова и абсурдни.

Първо, не може да се приеме в НАТО държава, намираща се в състоянието на война.
Тогава за какво е НАТО?
И баба знае да приема държави, намиращи се в състояние на мир.
О, да – България – това е много укрепващо мощта на НАТО членство.
А какво да кажем за Албания? Както ми писа мой приятел преди време – „аз съм спокоен за бъдещето на НАТО, щом такава изчистена от корупция, толкова демократична, в огромна степен развита и с максимално силна армия държава става стълб на НАТО!“.
А [Северна] Македония? Всъщност, доколко тя се намира в състояние на мир? След като върви пълзяща албанизация, след като цели големи общини, направо области, са с веещи се албански знамена и всичко в администрацията там от чистачката до Водещия политик-тартор-вожд и учител са албанци. След като религията там се използва не за духовно просвещение на албанците (и особено на албанките), а за отделяне, за обособяване от македонците, за капсулиране на собствения етнос и законсолидиране на териториалните завоевания…
Имаме Украйна – абсолютно готова за членство като армия държава, изповядваща сходни със Запада демократични принципи. И НАТО не може да я приеме, защото тази държава била във война…
Налице са военните и политическите условия за приемане – това е безспорно! Ами НАТО не е ли военно-политически алианс? Ако за влизането в ЕС се подписват 800 000 страници документи, за влизането в НАТО се подписват 8 страници.
Но не, Украйна ще бъде приета в НАТО, ама друг път. Някога, но не сега.

Второ, не бива Путин да бъде притискан в ъгъла.
Преди не трябваше, защото, виждате ли, Путин бе много силен. А сега не бива, защото Путин, след пуча на главорезите от Вагнер, се оказа много слаб.
В международните отношения или ти притискаш в ъгъла врага, или той те притиска в ъгъла – с шантаж и изнудване.
Е, НАТО позволява на мишката Путин да се прави на мноооого опасен плъх и бива притискана от него в ъгъла. Плъхът (мишокът) притиска човека в ъгъла! Както казват руснаците – с точностью до наоборот.
Така Путин определя дневния ред на НАТО и кой кога да бъде приет.
Не, не се лъжете за Финландия и Швеция – и тяхното приемане бе определено от Путин. Ако не беше Путин, нямаше те да излязат от дремливото състояние на неутралитет. Защото всеки неутралитет работи докато не бъде застрашен. Адски приятно е да следваш политика на неутралитет, когато никой с нищо не те заплашва.
Напротив – именно за да бъде поставен Путин на място, трябваше да се даде ясна пътна карта за скорошно членство на Украйна в НАТО. Да не се позволи на Путин да диктува на НАТО какви решения да се вземат.
За пореден път де факто Путин бе участник на Самита на НАТО във Вилнюс. Поне в неформалните разговори… И не на последно място – във формалните решения.
НАТО дори не се опита да направи горчивата тинктура на отказа за членство на Украйна по-сладичка. Поне лицемерничко да бе казала – окончателното решение кога Украйна ще влезе в НАТО ще бъде взето на следващия самит!

Трето, Украйна бъкала от руски агенти.
Извинете, а България? А Унгария? А Словакия? А Чехия? А Гърция? Дори Турция? Даже Франция? Че и Германия?
Рашистката агентура е пуснала метастази из цяла Европа – от Ламанша до Анадола.
Но кой да има допуск до секретни документи разрешение фактически дава НАТО. Значи НАТО и негивите съответни структури трябва да си отварят очите на четири, а не да си ги държат широко затворени…
И кога ще бъде по-успешна борбата с руската агентура? Когато Украйна е оставена на произвола на съдбата или когато Украйна е в НАТО?
Да не говорим, че много от тази агентура в Украйна бе изловена, частично изтребена, донякъде обърната в правата вяра и поне в някаква степен самата тя се украинизира. Както част от агентурата на ДС сред българските турци и мюсюлмани след 10 ноември стана продемократична и дори някои от нея минаха на страната на Турция. Защото тези хора са били принуждавани със заплахи и насилие, с шантаж и изнудване да бъдат „вербовани“.
Да, Украйна има проблем с рашистката агентура, може би по-голям от България, но да се изкарва Украйна изцяло проядена до самия връх от тази агентура е ИПСО – Информационна психологическа специална операция на определени кръгове на Запад и на пребоядисали се бивши кагебисти (като Швец) срещу Украйна. Много успешна ИПСО. Това не може да се отрече.
Всъщност, проблемът на Украйна не е чак толкова с рашистката агентура, а с това, че има – приблизително 20% от населението на Украйна, които психологически са (и) с Русия – дори когато руски бомби падат върху главите им. Близо половината от тези 20% са колебаещи се – те гледат какво ще им бъде предложено. И бързата евроатлантическа и европейска интеграция на Украйна би им дала много повече – тя би била тежеста, която ще натежи на везната на това, че те са „между“ население –„in-between“, с разпокасана идентичност… Колкото повече Украйна продължава да е далеч от НАТО и ЕС, толкова повече те се колебаят и това може да ги тласне в обятията на Русия. А останалата половина от тези 20%? Те са непредсказуеми и не се знае какво ще бъде поведението им в една евроатлантическа, демократична Украйна – може бе ще са като нашите рашисти-патрЕоти-безполезни идиоти… Да, някои от тях сега са „ждуни“ (очакващи) – чакат и се надяват Русия да спечели войната, каквото и да означава това.

Четвърто, в Украйна нивото на корупция било недопустимо.
А в България то е допустимо, нали. Конграчулейшънс, както би казал Бащата на допустимата българска корупция…
А в Унгария? Там корупция вероятно няма. В Гърция пък изобщо корупция нЕма и не може и да има.
Изследванията показват, че в половината от страните членки на НАТО и-или ЕС има по-високи от „минималното допустимо“ ниво на корупция. А в една пета от тези държави нивото на корупиця е между високо и много високо!
Но сатанизирана е Украйна.
Макар да се знае, че военните доставки винаги, АБСОЛЮТНО ВИНАГИ са източникът на най-голяма корупция навсякъде по света (българската история е нагледна илюстрация в това отношение). НАВСЯКЪДЕ! И че корупцията е не само и главно национален, а най-вече и преди всичко транснационален проблем. И отговорът на този проблем трябва да бъде не само национален, а траннационален, наднационален.
Кога Украйна ще се бори по-ефективно с корупцията – когато е оставена сал самичка в битката с нея, или когато в тази битка са ангажирани европейските и евроатлантическите структури – полицейски, съдебни, разузнавателни, контраразузнавателни, информационни и военни. Да, и военни! Защото когато се хули политическото ръководство на Украйна за корупцията се забравя, че всяко винтче, всяко болтче, което се доставя от Запада за Украйна, е резултат от трансакция, подпис под която има и на висш украински военен, или дори на висши украински военни.
Когато се говореше как цивилното ръководство на МО в България било корупмирано, се забравяше, че каквато и доставка да бе осъществена за България – там също фигурираха подписи на военни.
Някога един западен чужденец ми каза: Аз няма да разговарям повече с официалните иниституции за моята сделка, знам как стават нещата в България и ще си я направя, а после с поредната своя приятелка ще си лежа из Палма де Майорка или Палма де Минорка! Намерил съм си един Николай в бизнеса, един Николай в МО, един Николай в ГЩ, един Николай около премиера, един Николай в органа, узаконяващ сделката… И всичко ми е вързано в кърпа, опекъл съм си работата, дал съм комуто трябва колкото трябва.
Аз тогава се пошегувах – е, защо игнорира и един Николай в президентството? Той ми каза – – (честна дума, така ми каза!): Защото този Николай не се продава и не се купува…
Та този западен бизнесмен си направи сделката, а после отиде из някоя от двете въпросни Палми… А в същото време едни наивни германци 10 години предлагаха какви ли не чудесни условия за сделка с България и дори един пирон така и не ѝ продадоха. Защото не дават под масата и над масата, пред вратата и зад вратата.
Но да се върнем към Украйна.
„Антикорупционният“ приятелски огън срещу Украйна удари преди всичко президента Зеленски, този истински Лидер на украинците. И сега неговият авторитет в Украйна е нащърбен.
За всичката неготовност на Запада да протегне истгински партньорска ръка на Украйна, обвиненията са не срещу Запада, а срещу Зеленски. И това е адски несправедливо и толкова недопустимо…

В резултат на всичкото, написано дотук, Украйна в момента е в състояние на нарастваща депресия. Разкървавени са коричките, върху доста стари рани. Появява се съмнение в добрия изход от Войната. Подкопано е доверието в нейното политическо лидерство. Нараства умората сред украинския народ.
Ние и най-бегла представа си нямаме колко им е тежко днес на украинците! Пръснати далеч от дома – или в Украйна, или по света. Разпокъсани семейства. Пълна невъзможност да планират живота си. Изтощаващи се семейни финансови ресурси. Загинали или инвалидизирани близки и познати. Огорчение от Запада. Омерзение от Русия. Тотално объркан живот. Абсолютно неясни перспективи. Напълно непонятен излаз от тази апокалиптична Беда.
Да се молим за украинския народ – да не се пречупи! Да издържи. Да си върне надеждите за свобода, суверенитет, териториална цялост и демократично устройво. Да преодолее жестоката, нечовешка умора от всичко и от всички.
Велик народ са украинците. Аз се прекланям пред тях!
Но и великите народи понякога не издържат. Ако нямат верни приятели, надеждни партьнори, смели защитници и държави-съмишленици със силно политическо лидерство и ясна стратегическа визия.

14.07.2023 г.