Това са последните думи на Левски според разказа на поп Тодор пред журналиста Иван Кършовски. Ето разказа на поп Тодор: «… Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно с заптието до мястото, гдето щеше да бъде обесен В. Левски. Там заварих мюгесарифина (Мазхар паша), много турци и войска. В. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Когато ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми прави знак с очите си. Аз се разтреперих и изтръпнах. Папаз ефенди — ми каза мютесарифинът, — иди там, та според вярата ви извършете вашето — като ми посочи към Левски. Аз отидох при Левски и откакто го изповядох, почнах да чета отредената за случая молитва и когато споменах името «раба божия Василий», Левски ме пресече и каза: — Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името «йеродякон Игнатий» — и след малко мълчание прибави: — Моли се, отче, не за мене, а за отечество България! След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: — Боже, избави България!» Иван П. Кършовски — «Васил Иванов Левски», в. «Юнак», год. I, бр. 6 от 6. II. 1898 г.