Говорителят на Кремъл отхвърли твърденията за руска намеса във вътрешните проблеми на европейските държави. Мария Захарова на свой ред отправи остра критика към призивите за ограничаване на визите за руски граждани.

Обвиненията на западните държави, че Русия има отношение към безредиците и протестите в Европа, вече не се приемат сериозно дори в самата Европа. Това заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков на 19 октомври 2026 г., коментирайки твърденията за руска намеса в протестните прояви на континента. <Cite refs={[“turn299046search0″,”turn299046search1”]} />

„Никой вече не приема насериозно подобни абсурдни обвинения. Дори в самата Европа“, заяви Песков в коментар за руския телевизионен канал „Звезда“.

Изказването му идва на фона на протести и безредици в няколко европейски държави, предизвикани от различни социални и икономически проблеми. Във Франция демонстрации прераснаха в сблъсъци и вандалски прояви на отделни места, а в други държави недоволството е свързано с високите разходи за живот, цените на жилищата и обществените услуги. <Cite refs={[“turn299046search1″,”turn299046search2”]} />

Москва отхвърля обвиненията за дестабилизация

Руската страна отхвърля твърденията, че организира или подпомага безредиците в европейските държави. Според Песков подобни обвинения са неоснователни и не се приемат сериозно.

В същото време европейски представители изразяват опасения за възможни хибридни действия, включително дезинформация, шпионаж и опити за дестабилизация. Тези опасения са част от по-широкия спор между Русия и европейските държави за сигурността на континента.

Самото наличие на протести и безредици обаче не доказва чуждестранна намеса. За установяването на такава са необходими конкретни доказателства за организация, финансиране или координация.

Захарова атакува призива за визови ограничения

Отделен повод за острата реакция на Москва стана позицията на латвийския премиер Андрис Кулбергс, който призова Европейския съюз да ограничи издаването на туристически визи на руски граждани заради опасения от хибридни заплахи. <Cite refs={[“turn299046search2″,”turn299046search4”]} />

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отговори с критика към европейските власти и тяхната политика по сигурността и миграцията.

„Пуснете му телевизора – там показвате кой заплашва ЕС в този момент, а не в бъдещето, и не по хибриден начин, а по примитивен, и не заплашва, а направо громи – това са гражданите на ЕС“, заяви Захарова, визирайки безредиците и проблемите с обществения ред в европейските държави.

Тя насочи критиките си и към миграционната политика на Европейския съюз, като постави под въпрос способността на европейските институции да се справят с вътрешните предизвикателства.

Визите за руснаци отново са предмет на спор

Призивите за ограничения върху пътуванията на руски граждани са част от по-широкия дебат в ЕС за баланса между сигурността и свободата на движение. Поддръжниците на по-строги мерки се позовават на рискове от шпионаж и други хибридни действия, докато критиците предупреждават, че общите ограничения могат да засегнат и хора, които нямат отношение към подобни дейности.

Дискусията показва колко дълбоко се е влошило доверието между Москва и европейските столици след началото на руската инвазия в Украйна.

Политически обвинения на фона на вътрешно недоволство

Изявленията на Песков и Захарова очертават позицията на Кремъл: Русия отхвърля обвиненията за намеса в европейските безредици и прехвърля вниманието към вътрешните проблеми на западните държави.

Европейските правителства, от своя страна, трябва да разграничават реалните социални причини за протестите от евентуални опити за външно влияние. Наличието на икономическо недоволство и проблеми с миграцията не доказва само по себе си нито руска намеса, нито липсата на такава.

Спорът вероятно ще продължи да влияе върху отношенията между Русия и ЕС, включително върху дебатите за санкциите, визовата политика и мерките за защита срещу хибридни заплахи.