Войната Русия – Украйна, щем-не щем, е основен въпрос на българската политика. По-важен от някои съвсем вътрешни въпроси. И затова няма да спрем да обсъждаме.
Понеже много говорят за мир и кои са войнолюбци, има нещо просто изначално.
Путин е този, който смята, че има военно решение на проблемите между Русия и Украйна. Той реши да влезе с войски, до окупира, да копае окопи като в Първата световна, опита се да завземе и Киев.
Адептите му повтарят като папагали “къде бяхте, когато”. И твърдят измислени числа за жертвите при взаимни обстрел между Донецк и Луганск и украинската армия. Сякаш това е оправдание за сегашното кръвопролитие и разрушения. И който повтаря “къде бяхте”, на практика като Путин мисли, че има военно решение и убийствата и разрушенията са оправдани.
Е, колко са сега жертвите? Ако паравоенните на Путин в Донецк и Луганс са докарали до 3 или 5 хил. жертви, сега колко могат да отчетат? Решиха ли проблема с оъжие?
Самата идея, която Путин пробута – че демилитарзира и денацифицира, е безкрайно глупава. Нищо такова не е постигнал и сам започна да се чуди как да оправдае нахлуването, което се свежда до завземане на територии.
Сега Радев вика – няма военно решение. Няма, но да го каже на Путин, не на Зеленски, който се бори да спасява от територията си и градовете си.