ПРИТЧА ЗА СВЕТА ОКОЛО НАС
Веднъж един човек седял близо до оазис на входа на близкоизточен град. Към него приближил младеж и попитал:

• Никога не съм бил тук, какви хора живеят в този град?
  Старецът му отговорил с въпрос:
• Какви бяха хората в града, от който идваш?
• Бяха зли и егоистични хора. Затова с радост си тръгнах оттам.
• Тук ще срещнеш абсолютно същите, – отговорил му старецът.
  Малко по-късно друг човек се приближил до това място и задал същия въпрос:
• Току що пристигнах. Кажи, старче, какви хора живеят в този град?
  Старецът казал същото:
• Кажи, синко, как се държаха хората в града, от който идваш?
• О, те бяха мили, гостоприемни и благородни души. Там оставих много приятели, трудно ми беше да се разделя с тях.
• Тук ще намериш същите, – отвърнал старецът.
  Наблизо стоял търговец, който поял камилите си и чул и двата разговора. Щом вторият човек се отдалечил, той се обърнал с упрек към стареца:
• Как можеш на двама души да дадеш два напълно различно отговора на един и същ въпрос?
• Сине мой, – казал старецът, – всеки носи своя свят в сърцето си. Този, който в миналото не е намерил нищо добро на местата, откъдето е дошъл, тук също няма да намери нищо. А онзи, който е имал приятели в другия град и тук ще намери верни и предани приятели. Защото, виждаш ли, хората около нас стават това, което намираме в тях…