Има всякакви меса, всякакви магазини, всякакви ресторанти. От една страна не приемам, че клиентът с оплакването, за “три пържоли” не знаел, че не са обикновени пържоли, а телешки стекове от висок клас /колко висок не се знае/. От друга обаче, у нас, заведенията си правят каквото си искат – няма културата на взаимоотношение с клиента, каквато имат в Турция, в Гърция, в Италия.
Първо, тяхно задължение е да информират клиента за избора му по отношение на цена качество, защото идеята е не да “оберат” клиента, а да го оставят доволен, за да дойде следващия път.
Не се предполага, че всички у нас разбират, особено от говежди стекове. Но от друга, това че в престижни магазини един стек може да струва по 50 лева, не означа, че ресторантът го купува на тази цена. Добрите риб ай се купуват на цени около 30 лева, въпрос на доставчик. Има меса и над 100 лева, но те са друг клас. Изобщо цената в сметката на клиента в ресторант не е никакъв индикатор за истинската цена на стека.
Това, което ме накара да пиша, че сдружението на рестортьорите щял да съди, въпросния клиент, че им нарушава хатъра и си позволява да направи публично своето разочарование. Цената е прекомерна – дори в специализиран софийски ресторант съм плащал за три подобни, дори по-висок клас стейкове под 100 лева. Трябва да се научат да търпят критика и най-вече да се научат да третират клиентите си с уважение, да обясняват, да се убедят, че клиента разбира какво поръчва. И това, че по морето с тази нагласа, ден година храни, ще изгонят и последните си българи към Гърция и Турция. Тази бизнес култура в туризма и ресторантьорството се изгражда с години. Повечето българи дори няма да протестират като мен, просто ще тръгнат към Гърция и Турция. И тогава сдружението на ресторантьорите ще трябва да го играе клиент на същите тези ресторанти. Затворен кръг на мислещите се за самодостатъчните.