КАЖЕТЕ СБОГОМ НА ЧЕРВЕНИЯ ДОМАТ
Не вярвайте, когато ви разправят, че едно време било хубаво, деца. Лъжат! Беше пълна мизерия. Лъжи на червени бабички и номенклатурчици, които бяха на червената маса на комунистите. Останалите отстрани бяха в локвата, само дето помия им даваха в изобилие и те затова бяха доволни. Не им даваха и да напускат оградената кочина, но за тях това не беше проблем, защото обичаха единствено помията и лежачка до откат. Единственото хубаво беше, че бяхме млади. Нищо друго!
Кога ще дойдат промените ли? Казвал съм ви многократно – ще изчакате още малко, за да се заличи от този свят и последният роден по време на комунизма. Само така ще се изчисти заразата.
Сега… Сега е благодат! Гъчкано е! Фрашкано е с всичко. Дотолкова, че почва да ме хваща страх, понеже всяко имане се последва от нямане. Така казваше тати. Чоклук–Йоклук(знаещите да кажат на незнещите, какво значи) (: . Такъв бил цикълът на живота.
Връщаше се мама от Шумен, навярно е било някъде през пролетта с няколко домата в мрежичката. И торбички нямаше тогава. Само плетени мрежички. Най-вървежни бяха червените найлонови торбички с надпис „Marlboro” или кафеникавите с изрисувана камила и надпис „Kamel”. Ходехме с тях, докато им се изтърка боята, но и тях ги имаше само по Корекомите. Гарантирам, че не знаете, какво е Кореком, деца. Да, не са ви казали. Защото сега е Кореком до Кореком, но тогава в тях имаха право да влизат само тези червени бабички дето риват сега по едно време. Виждате ли – бяха ни докарали до там, че да мечтаем да имаме найлонови торбички, за да се докоснем до света оттатък бариерата.
После… Последните години преди да се сгромоляса комунизмът се появиха първите торбички, но те бяха пошло подобие на онези капиталистическите. Воняха на ла*на, а докоснеш ли се до тях нечистотиите се мазнеха по пръстите ти цял ден, докато не ги измиеш обилно със сапун. Ой… Чак сега се замислих… Дори и на идея си нямам, колко ли са били токсични?
Та, влизаха мама или тати с доматите в стаята и сякаш слънцето нахлуваше с тези домати. Изведнъж в тях съзирахме цветовете на пролетта и на самия живот дори. Нарязваше мама един домат и по едно резенче на четиримата. Толкоз! Това беше хубавото на комунизма. Полагаше ни се толкоз. Понякога се случваше да се върнат от Шумен с повечко домати. Явно понякога ограничението за купуване не е било килограм. Вие кво си мислите? Имаше и ограничение за купуване на домати. За всичко имаше ограничение. В тези случаи излапвах моя домат скорострелно, за разлика от сестра ми, която искаше да му се любува по-дълго. Посягах и докато се усети тя, облизвах нейния домат. Тогава наставаше най-великият плач в историята на света. Сестра ми просто отказваше винаги да яде нещо облизано от мен. Накрая мама се ядосваше и отиваше до чешмата за да го измия. И чешмата беше на двора, деца! Купехме се в корита. И кенефите бяха на двора.
Да, ама тъкмо когато сестра ми се успокои и почне отново да се любува на домата си, прошепвах лекичко на ухото й: – Моята плюнка не се мие и със сапун! Наставаше отново суматоха, докато този път мама не измиеше домата с домашен сапун. Ми…, и сапун нямаше, бе деца. Мама го вареше върху печката. А бе, мизерия отвсякъде. Затова казвам, че ви лъжат и иZкат да ви върнат в онези проклети времена.
Да, ама… – Моята плюнка не се мие и със сапун – прошепвах отново на ухото на сестра ми.
В края на краищата и този домат оставаше за мен.
Ох… Спомени… Докато сега…
3 оранжерии с розов домат в Чудната градина и само една с червен и пак не върви. Розов, та розов… Вкусът на българина се е променил. Българинът е затънал в лукс. Мерджан с автоматична скоростна кутия, уредба, телевизор и дори с ютията на борда, а вие го карате пак да кара МоZквич. Ще стане, ама в шестък.
Всъщност, исках да ви кажа – Кажете сбогом на червения домат. Аз като ръководител в Чудната градина заявявам, от догодина минаваме само на розов. Няма да произвеждаме нещо, което после да се опитваме да продаваме на половин цена. Тия, които се оправдават с по-ниския доход от розов домат за по-високата цена, просто ви лъжат. Розовият домат има по-висок добив от червения. Деди си записва всеки килограм – от четирите оранжерии, досега с най-нисък добив е червената.
Та, който иска да си вкуси… При нас поне е за последна година. Никакви сантименти повече – ликвидация!
Хасан Ефраимов