Както е казал народът, “старата любов ръжда не хваща”: „Тоя народ от трудолюбиви и честни селяни два пъти се нарежда, въпреки чувствата си, на страната на противниците на Великобритания. За негово нещастие, той се оглавява от чужда на националните му интереси династия и се ръководи от корумпирана и подкупна интелигенция… Малко време му остава, за да избегне нова национална катастрофа, от която мъчно ще може да се вдигне отново… Моментът на разкаянието още не е отминал, но той бързо минава…Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата скамейка, когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция чрез техните представители покажат на масата на примирието със съюзниците мрачната картина на делата на българската армия, извършени в техните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила… Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят… Българският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали“ Чърчил, 18 юли и 2 август, 1944.

Можем само да благодарим на Бога, че 1944 британската армия не влезе в България. Иначе днес щяхме да пресичаме българо-гръцката граница някъде при Асеновград или днешния Благоевград. PS Цитата съм взел от доц. Maria Andonova Pirgova