Как изроденият капитализъм, тласкан от евроатлантизма, използва равноправието мъжду половете, за да замаскира собственият си провал.

Лъжеразбирането, че живеем в някакъв икономически и обществен връх в момента, дава утеха на голяма маса от хора, че да продават живота си срещу материални ценности, го всъщност осмисля. Стандартът на живот е далеч по-нисък от този преди 50 години, когато един член на семейството е можел да изхранва цялото семейство като така е позволявал на другият член да се занимава с дома и децата. Днес е почти невъзможно средноостатистическият човек(какво остава за тези около социалния минимум) да издържа сам цялото си семейство. А високата възможност за потребление го залъгва, че живее добър сносен живот. В момента, в който един от родителите в едно семейство остане без работа, финансовият, а оттам и всеки друг, аспект в семействоти рязко се влошава.

Добрият стандарт на живот всъщност е да можеш да изкарваш колкото може повече за по-малко отделено време като задоволяваш нуждите на цялото си семейство. Ако това е възможно само от единия от родителите, тогава може да считаме, че пазарът на труда е на такова ниво, че лесно задоволява нуждите на цяло семейство, потребявайки работната сила само на единия. Това е висок стандарт.

12 часов работен ден, в който и двамата родители са ангажирани; пълната липса на внимание към децата, дома и личния живот и въпреки това трудното задоволяване на всички нужди на членовете на семейството е нисък стандарт на живот.

Но как да бъде оправдана нуждата и целта и другият член на семейството да стане активна част от икономиката? По либерално-евроатлантически, разбира се.

Използвайки малцинствените групи и техните страхове, комплекси и предрасъдъци евроатлантизма прокарва целите си. Жената бива употребена не заради самият факт на нейното равно положение спрямо мъжа в обществото, а защото е нужна, за да се замаскира това, до което е доведена икономиката – тя не може да задоволи семейството само чрез труда на един негов член. Няма финансовата възможност да изплаща такива заплати, че семейството да живее добре с една заплата. Но когато си изправен пред подобен икономически срив, най-логичното е да се опиташ да го прикриеш. Като изкараш жените на пазара. Под предтекста, че и те могат колкото мъжете и заслужават това. Така получаваш продукт от труда на двама, а плащаш заплата като на един. Поне спрямо предишния стандарт на живот.

Но по-страшното тук е не това, че определени лица могат така да си играят с “онеправдаността” на дадеми групи хора, че тези групи хора доброволно влизат в капана и позволяват да бъдат използвани. В това се корени гнусотията на евроатлантизма. За неговата реализация са нужни два типа хора:подлеци и будали. За жалост и от двата има достатъчно.

Износът на икономиките ни, свързаността и нуждата за стабилизиране икономиките на великите страни свалят стандарта на живот при масите като, подхвърляйки им джунджурийки, ги залъгват, че живеят добре. Докато добрият живот е този, в който работиш малко за много пари и издържаш с тях близките си. Всичко друго е експлоатация прикрита под фалшиви ценности за равноправие и толерантност.

Светът наистина е пълен с глупци.