“СВРЪХБАГАЖ”…🤔
ВРЪЩАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ, но за малко.
Колкото да си излекуваме зъбите, да оскубем тревата по гробовете на родителите си, да нагледаме изоставения си дом и да му платим данъка, да се видим с оределите приятели и да се напием в някоя механа, просълзени и с натежали от спомени глави.
На планина или на море – все родина е!
Красотите стават болезнени, когато ги видиш съсипани от алчност или безстопанственост.
Край друсащите пътища се мяркат опустели села, къщи с разбити прозорци и хора, облечени с анцузи, с тъмни лица и с някакъв уж български говор …
… И си тръгваме с един особен свръхбагаж, за който не плащаме на летището. Той е в сърцата ни, в българските ни сърца, които туптят прокудени по петте континента.🤔