Днес е Десети ноември. По традиция, хората, загубили най-много власт, привилегии и облаги, ще излязат, за да ви лъжат как тази дата и онези събития нямат значение; как Преходът е измислица; как обществото ни е все така там, на прага на свободата, но от грешната страна на чертата.
Страхотна лъжа, защото у нея се таи едно самосбъдващо се пророчество – ако й повярваме, нейното съдържание се превръща е истина. Ако вярваме че нищо не се е променило, значи наистина няма Промяна. Ако вярваме, че не сме мръднали на йота, значи наистина няма Преход. Ако вярваме, че при Бай Тошо е било по-добре, значи победените на Десети днес са станали победители.
Достатъчно е да се огледаме около себе си – по витрините, магазините, в технологиите, из книгите и социалните мрежи, за да видим, че България се освободи от комунистическо робство именно на 10.11.1989 г.
Самият факт че пиша сега тези редове, вече е доказателство за победата на разума над духовната нищета на пишман пролетариите, живеещи по вили и тризонети и пазени от УБО.
Днес е празник на свободата и светлината, разкъсали веригите на комунистическия мрак. Днес е денят, в който наново се ражда българският народ – ден сравним с Трети март. И тогава, през 1878 г. раждането е било трудно, мъчно и е отнело 40 години, преди рожбата да проходи и проговори сама. И сега чакаме да минат тези библейски четиридесет – остават ни още 6. Не се лъжете, мракобесието на комунизма, макар и десет пъти по кратко от османското владичество, е също толкова пагубно за народа ни. Социалния колапс и обезлюдяване на земите ни са факт – в резултат от комунистическия гнет, между 1950 и 1997 г. българите се стапят с близо 2 000 000 души – повечето слава богу мигрирали. От просперираща икономически държава (по наши си стандарти) през 1939г., през 1989 г. България излиза от Тоталитаризма смазана, бедна и разграбена.
Най-голямата лъжа, която тези долни мекотели успяха да продадат на народа е, че демокрацията ни отне много. Лъжа! Другарите ни отнеха всичко – цялото разложение на селското стопанство, индустрията и банковия сектор между 1990 и 1996 г. е дело на БКП и производните, а не на Демокрацията, с която Другарите се погавриха още на първите избори.
Но защо да спираме с икономиката? Културата – унищожена, науката – унищожена, историята – извратена и пренаписана така, че и до днес да трови сърцата и умовете на децата ни.
Но най-големият виновник си оставаме ние, ние които вярваме в лъжите, защото оправдават собственото ни бездействие, ние, които сме лудите, дето ядат баницата.Докато повтаряме лъжите на комунистите, те ще си остават истина, Десети ще е ден без съдържание, свободата ще е далечна химера, а просперитета ще е част от историята, ала от нечия чужда.