Вчера имах възможността да присъствам на конференцията “Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност“, по покана на евродепутата Цветелина Пенкова. Изводите от нея не са еднозначни, но ще ви ги представя постепенно.

На първо място направи впечатление, че експертите казаха доста смислени неща. Разбира се, те няма да намерят широк отзвук и отразяване, защото повечето журналисти си тръгнаха след първия панел. Обичайно това е панелът, в който участват политическите лица.

Ще напиша няколко думи за политическите изказвания, но ще се съсредоточа повече върху енергийните специалисти.

Конференцията откри Цветелина Пенкова, която правилно отбеляза, че цялостно липсват конкретни проекти, които да заместят енергийно ТЕЦ-овете. Тук все пак мога да я допълня, че е налице проектът „Водородна долина bLion“, в който обаче има притеснителни неща, които вече сме обсъждали.

Пенкова открои целта на организираната от нея конференция- да се очертаят различните сфери, в които българската енергетика има възможност да се развива през следващите десетилетия

Най-важният извод от думите й за мен беше, че ядрената енергия е ключов компонент от енергийния микс и сигурност на България и е основополагаща за зеления преход в Европа.

„Дадохме свободата на всяка държава сама да избира кои от технологиите ще дефинира като стратегически от този по-широк списък, а не от няколко предварително избрани, както беше предложението на Европейската комисия“, отбеляза Пенкова.

Проектите, които бъдат избрани от държавите-членки като стратегически за тях, ще имат достъп до 13 милиарда евро по новосъздадения фонд STEP.

Откровено казано ме притесни изказването на министъра на околната среда Юлиан Попов. Той е типичният пример за послушен чиновник. Според него глобалните споразумения, които се отнасят до въглеродните емисии, на практика предопределят развитието на българската енергетика и политики.

Нещо, което правилно беше порицано от някои от експертите, които отбелязаха, че утре Европа може да тръгне в съвсем друга посока в енергийните политики и ние не можем просто да следваме всяка повеля, на принципа “Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак”. Но аз от Попов друго не съм и очаквал, предвид че е сътрудник към Европейската климатична фондация и е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор.

Макар и да имаше поканени представители на всички парламентарни групи, само БСП и ДПС имаха такива в лицата на Драгомир Стойнев и Рамадан Аталай. Делян Добрев от ГЕРБ май не е в България, но се чудя защо останалите нямаха представители.

Стойнев отбеляза, че управляващите трябва да спрат да приемат като единствена цел ПВУ и как ще се усвоят средствата от ЕС, а да се обърне внимание какво ще е следствието върху икономиката и домакинствата, каква ще е системата за подпомагане на енергийно бедните.

Аталай беше доста по-обран и говори доста общо, че енергийна стратегия се прави от 20 години и още нямаме стабилен документ, който да се следва от политиците. Но зададе основателни въпроси:

„Каква е крайната цел на тази стратегия- какво ще строим, кога, с какви средства, кога ще има нови мощности?”

Енергийният министър Румен Радев не каза нищо конкретно. Неговото поведение най-добре обрисува един от експертите, с които си говорихме лично след конференцията: “Човекът разбира и си личи, че иска да седне на масата с народа, но повече иска да е министър.” За мен няма по-точна оценка не само за този министър.

Но да се насоча към по-интересната част за мен – изказванията на енергийните специалисти. Според председателя на Надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов дори и да има проект на стратегия, не означава, че имаме план. Той направи доста смислено и качествено изказване цялостно. Христов посочи, че е необходима дефиниция на рисковете, защото геополитическата конюнктура се променя, но производството на енергия не може да спре.

Проф. д-р Александър Тасев от БАН разтърси залата с разкритие, че още преди пет години е възложено на академията от Министерството на енергетиката да изработи план за електроенергетиката с поглед до 2050 година. Докладът обаче не е публикуван и е потънал в забрава, но изработеният план е актуален и сега. Защо е бил покрит е вероятно най-интересният въпрос, който изникна в тази дискусия.

От своя страна председателят на КЕВР Иван Иванов изтъкна като недостатък на проекта за енергийна стратегия липсата на прогноза за потреблението на енергия в страната.

Председателят на БУЛАТОМ Богомил Манчев прогнозира, че стратегията може да бъде приета до две години и да е със срок до 2055г., а изграждането на двата нови блока на АЕЦ могат да бъдат стимул за младите да се специализират в тази посока. Той смята, че е необходимо развитието на иновациите и технологиите да стъпва върху достъпна енергия на предвидима цена.

Макаар и да не беше сред панелистите, много смислени въпроси и изказване направи председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов. Каква енергийна стратегия ще приеме държавата без да е направена оценка на приключилата Енергийна стратегия 20/20, без да е направена задълбочена прогноза за икономическото и социално развитие? На каква база ще се надгради Стратегията, попита той.

Павлов подчерта, че е налице дисбаланс в енергийното потребление през 2021, отчетено с 28 % енергийно потребление от индустрията и 38 % потребление от домакинствата, което се отразява в ежегодно субсидиране от Бюджета на НОИ.

Отчете също така отказа от въглищната енергетика, поради карбонов отпечатък и финансиране с милиони евросредства за секвистиране на СО2 генериран от строителството.

Павлов постави акцент също на декапитализацията на държавните енергийни предприятия, чрез отнемане на печалбите, с които Булгартрансгаз може да изгради довеждащи газопроводи до всичките 182 общини без достъп до природен газ, заложени в Стратегията, а БЕХ да придобие LNG танкер за приемния LNG танкер в Александруполис

Имаше и други интересни изказвания, но ще спра дотук, защото ще стане твърде сложно за въприемане от аудиторията. Енергетиката не е лесна за разбиране и осмисляне, но все още мога да твърдя, че в България има качествени специалисти в областта. За съжаление повечето решения не се вземат на базата на техните съвети и препоръки, а политически и в услуга на някакви чужди интереси и възприятия!