Лице на БеНеТе деградира от бивш противник на МОЧА до негов пазител днес

Случвало ли ви се е да правите нещо, което не искате и дори мразите, но въпреки това го правите поради осъзнатата необходимост от това? Така постъпвам в момента, коментирайки (отново) предаването на БНТ с водещ Георги Любенов и дори именно личността му този път.

Той отдавна се е превърнал в нещо повече от един от многото водещи. Лице е на БНТ по все по- категоричен начин от гледната точка на вездесъщото си екранно присъствие. Вече(р) и по нощите държавната телевизия не може да мине без негово предаване. Така че, точно както изявените политици, той не може да остане извън полезрението на критиката -нямам предвид творческата (като литературната, театралната и пр.), а именно критиката към посланията му.

Любенов прокарва упорито повече от всеки друг известен водещ във влиятелна медия у нас линията на “другата гледна точка”. Изглежда претендира да е главен Активен борец за свободата на словото ( Ак-Бо-С-Слов), както той си я разбира в тон с останалите “балансьори”. А БНТ, както се вижда, се е превърнала в личната му крепост. При толкова много бенефициенти на ласкателствата му сред гостите в многобройните му предавания не се намират “храбреци”, които да си рискуват следващото гостуване и да му опонират.

Прави го с хъс въпреки многобройните аргументи, според които предоставянето на трибуна за гледната точка на привържениците на масовите убийства в Украйна, например, е съучастие в престъпленията на убийците и поощрение за желаещите да ги подкрепят. Давал съм много примери какво се случва в наши дни в демократичните държави с негови подобия, но няма да ги припомням, за да избегна подозрението, че му желая уволнението.

Не се стърпях за поредна реплика. Провокира ме позицията му срещу демонтирането на МОЧА под формата на въпрос към негова събеседничка, която разпъва на кръст от опозиционна гледна точка. Язвително я попита дали махането на МОЧА е най-важната кауза на фона на всичките неуспехи на властта ( която още не е успяла след цени няколко месеца управление да вкара България в Еврозоната и в Шенген, пък и още не била получила очакваните стотици милиони от ЕС- макар те да са на път), според него. Акцентира два пъти върху това (свое) хрумване.

Изобщо не е негово хрумване. Това е дългогодишно защитаваната от ГЕРБ и други днешни “велики” евроатлантици теза, за която особено представителна беше самата Фандъкова, софийски кмет и заместник на своя бос в ГЕРБ. Криеха се зад “това ли е най-важното сега” буквално до преди месеци, а бяха на власт повече от дузина години.

Не само гербаджиите, на които вече е позволено от собственика на партията им да се бутат в челото на битката за демонтирането на МОЧА, преживяха своя катарзис след мъчително продължително заболяване от катаркт на зрението по този важен въпрос. Има и други прогледнали. Това, в крайна сметка, е за добро. Помага з осъществяването на голямата цел най-голямото монументално зло в центъра на българската столица да бъде най-сетне отстранено като тумор от снагата на евроатлантическа София.

Излишно е да обяснявам за стотен път защо премахването на този съветски имперски знак за продължаващо господство на неоколониализма в България действително е кауза и защо може да бъде най-важната от гледна точка на обозначаването на символния край на обвързаността ни с трупа на Империята на злото. Нежелаещите да проумеят нещо толкова очевидно не могат да бъдат “превъзпитани”. С фанатиците е така.

“Интересното” с Любенов е, че той е единственият ми познат сред “известните”, който явно извървява обратният път. Идвал е на наши протести с искане за демонтирне на МОЧА. Поне веднъж съм го забелязвал. И снимки има за доказателство. Споделяше каузата, която сега иронизира.

Личен архив: 17 май 2012 г., когато Любенов беше с нас на протест срещу МОЧА ( вече го бях нарекъл така година по-рано)

Личен архив: 17 май 2012 г. -Любенов, клекналият пред МОЧА вляво

Какво ли му се е случило, откакто го превърнаха в лице на БеНеТе? Наистина ли говори от свое име обратното на онова, което видимо мислеше преди да стане днешната несменяема “звезда” на държавната телевизия.

Не, не говори от свое име – както по начало рядко изразява опониращо мнение на гостите си, подминавайки като правило очевидната необходимост да не оставя без отговор лъжи и крайности и обиди по адрес на отсъстващи ( стига присъстващия да е любим на Любенов), изречени в студиото му.

Любенов лансира днес тезата, характерна за латентните крепители на съветското влияние тук. За разлика от все по-безпомощните пазители на МОЧА, скупчени в откровено рашисткия им бункер, латентните им съюзници предпочитат да бойкотират демонтирането с “това ли сега е най-важното”.

Това е главната им оперетно-опорна точка в контрирането на напредналите вече процедури по закъснялата с десетилетия раздяла с монументалния символ Номер едно на колониалното ни минало ( с извинение към майсторите на оперетния жанр в изкуството)?

Любенов се е превърнал в солист на този този хор.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ – В БЛОГА