Преди 10 години приключих дългогодишна връзка заради множество изневери и паралелен живот на партньора с друга жена. Останах сама с 1200лв. в джоба си, без покрив над главата. Оттогава не мога да се доверя на друг мъж. Срещнах прекрасен човек. От 10 месеца сме във връзка, но аз живея в непрекъсен страх кога ще разбера за другата.

Един от многото разкази, които чета на хора по групите. Подобни гнусотии се изсипват почти в живота на всекиго. Може да не е в такава драстична форма. Същестутват така наречените микроизневери. Неволни жестове към други хора, харесване на провокативни снимки из мрежите, търсене на котакт, “невинни срещи” и тн., които са индикация, а и повод, нещата често да ескалират. Както се казва – плевелът се изкоренява до корен, колкото и коренът да не загрозява градината ни.

Какво се случва с тези хора – потърпевши от подлите и безчестни постъпки на другите? Често не могат да се възстановят цял живот. Пренасят болката и недоверието си в животите на следващите си парнтьори и обричат връзката си на непреодолими трудности. Това от своя страна тласка новия партньор или към бягство или към кръшкане, за да търси отдушник. Често и самият “потърпевш” от травмата започва невинни микроизневери или същински такива, защото вече не може напълно да се отдаде на някой друг. И така кръгът се затваря.

Разбива се семейството като форма на съществуване и форма на създаване и отглеждане на деца. Децата се гледат или в отчуждени семейства, което неминуемо оказва влиание на психиката им с травмирани родители, които остават непоправими следи в младия индивид. Създават се и от децата, и от родителите непълноценни форми на живот.

А хората допускат да попадат в такива ситуции, защото нямат избор. Защото подобни явления са се превърнали в тенденции и пред тях стои изборът или да останат сами, или да бъдат с партньор, за чийто микроизневери и индикации към изневяря, си затварят очите. В името на споделеността.

Но това е квази споделеност. Това е задоволяване на желанието да не бъдеш сам със сурогат, който после ти излиза през носа, травмирайки те и превръщайки те в човек, който носи травми за другите.

И ако поне нямаме достойнството да го направим за партньора, да бъдем честни и стабилни, то би трябвало да го направим за децата си. Те с нищо не са ни виновни, че сме едни малки хора, които пред достойното избират подлостта.