Снимката на украинския посланик у нас с Пеевски е смущаваща. Нека се опитаме да прочетем между редовете на новината.

1. Посланик Илашчук изпълнява решение на председателя на Върховната рада на Украйна. Тя, в този смисъл, е пратеник. (Помните, нали: “Не убивайте пратеника заради лошата вест”);

2. Украинската Рада си върши несравнимо по-добре работата от българския си (без)аналог. В този смисъл, те се интересуват да привличат съюзници в тежкото време на война. Припомням “четиристранната среща Зеленски-Петков-Борисов-Пеевски”. Очаквам да видя дали другите двама също ще бъдат отличени.

3. Не вярвам наградата да е връчена по инициатива на наградения, въпреки че има доста такива случаи и в дипломацията, когато някой подсеща отсрещната страна да отличи някой чужденец или нашенец.

В заключение, заслугите на Пеевски към Украйна не ме интересуват и не знам дали има такива. Щом те са решили да го награждават, ще отговарят пред собственото си общество. На мен са ми достатъчни “заслугите” му към българската политика и медии. В този смисъл, далеч по-добре щеше да е никога да не беше получавал шанс да седне на една маса с Петков, Борисов и Зеленски. Както и на масата на българската вътрешна политика.

Затова обаче вече е късно.