Гледам снимка на Абу Мохамед ал-Джолани, вестителят на демокрацията в Сирия, плямтящия факел на свободата.

Върху образа му е поработено доста. Брадата му е скъсена почти до светски размер. Облеклото му е различно. Със зелената куртка се опитва да наподоби някакъв арабски Че Гевара.

Терористът-демократ.

Главорезът, пълен с хуманизъм.

Медиите са готови на всякакви пируети, за да не се концентрират върху този абсурд. Напротив – дават думата на всякакви кабинетни сирийски емигранти, които описват бъдещето като народно, демократично. Сирия влиза в епохата на свободата. Интелигенцията се завръща и страната става културно-многообразна, арабска парламентарна демокрация. Оххх, млъкни сърце!

Като гледам бойците на ал-Джолани, те само това чакат – да си дойдат влъхвите от чужбина и те да ръководят Сирия.

Попадам и на мнението на някакъв български историк, който вече чертае демократичното бъдеще. В Сирия, казва той, трябва да се оставят местните общности сами да ръководят съдбите си. Точно така.

Тя Ал-Кайда с това е известна – с вътрешния си демократизъм и колективни решения. Светлото бъдеще на Сирия е на хоризонта.

Много искам да видя как тази прекрасна Сирия на бъдещето излиза от икономическата криза.

Индустрия вече няма.

Петролните ресурси са в ръцете на САЩ, плодородните земи са под контрола на Турция. Единственият печеливш бизнес, който остана е износът на тероризъм. Ох, пардон, на демократични ценности.

Сирия, тази изтормозена, прекрасна страна-мъченик на геополитическите интриги се намира на няколко месеца от нова гражданска война. Но, повярвайте ми, тогава никой няма да се трогва от нея. Защото ще стане точно като с Афганистан. Медиите ще престанат да се интересуват. Сирия ще потъне в информационен мрак…

Има един прекрасен разказ на сирийския писател Закария Тамер “Тигрите на десетия ден”. Това е една политическа притча за това как бавно, постепенно и влудявящо един тигър в клетка е превъзпитаван. На десетия ден, казва Тамер, всичко изчезна. “Нямаше ни дресьор, ни ученици, ни тигър, ни клетка. Тигърът бе станал гражданин, а клетката – град”.

Тамер, който още е жив, но е доста възрастен, бе изявен противник на Асад и неговото управление. Но понеже е гениален е напипал универсален механизъм за подчинение.

В свят в който Ал-Кайда, е представена като сила на демокрацията, Тамер едва ли се чувства добре. Тигър вече няма. Има консуматори на информационна плява и медийни зомбита, които са готови да преглътнат всяка лъжа…