Честит 1 май – Ден на труда, борбата за справедливост и социални права.

Докато част от обществото се вглежда в този ден с признание към работещия човек, моето внимание е насочено към една друга дата, за която пиша с ясното съзнание, че ще разбуня духовете, а и ще „подгрея“ обстановката за спорове и поредното разделение по повод честването на 80 години от победата над хитлеризма. На този ден ще се навършат 80 години от края на Втората световна война –

най-унищожителният конфликт в човешката история.

Спокойно мога да кажа, че… на 9 май 1945 г. светът си е поел дъх. Оръдията са замлъкнали. Европа е отворила очи след шест години на невъобразим ужас, разрушения и геноцид. Хитлеровата Германия е капитулирала. Тази дата не е просто финал на военен конфликт – тя е победа на живота над смъртта, на човешкото достойнство над изродената идеология на Третия райх.

Ние, които живеем днес, сме тук единствено и само заради смелостта и самоотвержената жертва на милионите войници, които са участвали в тази кървава война. На загиналите съветски, американски, британски, френски, полски, югославски, чешки, гръцки, канадски, австралийски, новозеландски и норвежки войници – дължим не просто благодарност, а памет. Те са се изправили срещу зловеща машина за унищожение, за да спрат кафявата чума – нацизма. Съветският съюз, повече от всеки друг е понесъл най-тежкото бреме – над 27 милиона жертви.

Тази година в Москва ще се проведе юбилеен парад по случай 80-годишнината от Победата, на Червения площад – не просто демонстрация на сила, а паметник в движение, в който ще марширува самата история. Това е почит не само към бойната мощ, а и към страданията на народите, които заплатиха с кръвта си свободата на бъдещите поколения.

Нооооо, колкото повече времето ни отдалечава от тези събития, толкова по-настойчиви стават опитите да бъде пренаписана историята.

8 май или 9 май?

В Западна Европа и САЩ краят на войната се отбелязва на 8 май – денят, в който влиза в сила капитулацията на нацистка Германия пред съюзниците. Нарекоха го V-E Day (Victory in Europe Day). Исторически това е коректно – но с времето съдържанието на този ден започна да се изпразва от съдържание. Победата над нацизма се заменя с разтегливи фрази като „край на военните действия“ или „ден на мира“, без да се посочва ясно кой, кого и какво подЯгодите светът победи.

На фона на това, в Русия и в редица източноевропейски страни 9 май остана Ден на Победата – с паради, с георгиевски ленти, с имена, с портрети на загинали деди. Ден, в който се пази историческата истина и се предава на поколенията със святост и болка.

Някой от нас остават с усещането за натрапена подмяна с този “Ден на Европа”.

И ето, че на фона на този паметен ден в Европа се налага едно изкуствено съвпадение – 8 и 9 май започнаха да се честват като “Ден на Европа”. Вместо почит към жертвите се промотираха речта на Шуман, създаването на ЕС, евроценности, абстрактни декларации и общи приказки за сътрудничество. Това няма нищо общо с пожара в Сталинград, със сълзите в Минск, с развалините на Варшава, с лагерите на смъртта, с избиването на еврейте.

По своята същност “Ден на Европа” не е нещо лошо. Но поставен точно върху деня, в който човечеството се отървава от нацизма, той се превръща в символ на забравата, на политическа подмяна, на историческо лицемерие. Това е чиста проба опит за неутрализация на паметта.

Да честваме “европейското обединение” на гърба на милиони загинали, без дори да споменем имената им, е обида.

Ние не сме били там. Нооо…..

Няма да забравим.

Паметта не е бреме – тя е броня.

На 9 май не празнуваме миналото –

припомняме си цената на настоящето.

Победата над нацизма не е история за пренаписване,

а урок, за който е платено с кръв.

Няма да забравим. Няма да простим.

Не от омраза – заради истината.

Лилия Божкова