КАКВО ИСКАТ ДУШМАНИТЕ НА СВЕТСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Когато чуете как управляващата коалиция ГЕРБ, БСП, ИТН, фасадната опозиция в лицето на рашистко-нацистката шайка на Копейкин, цялата група импотентни (разбира се, идейно) „консерватори“, всички водени от МОН, настояват религията да стане ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН предмет в училище, не става дума за духовност. Не става дума за познание. И със сигурност не става дума за Христос.

Става дума за политика, за контрол и за удобна подмяна на съдържанието на образованието с една ретроградна, куха, но електорално апетитна идея.

Защо го правят?

⸻

1. Инструмент за идентичност и контрол

За тези партии религията не е вяра, а патриотичен декор. Православието им трябва, за да го закачат до портрета на Левски и да го ползват като щит срещу „джендъра“, Запада, мигрантите и всичко, което ползват като плашило. Създават изкуствена „национална идентичност“ с готов морален кодекс и я пускат в класната стая като вирус срещу различното.

Религията (особено съвременното русифицирано православно християнство, подобно на радикалния политически ислям), използвана така, се представя като „спасение от разпада“ на моралните устои, като щит срещу „джендър идеологията“ или мигрантите.

Често по време на грозния театър, наречен “обществена дискусия” се чуваше „Ще научим децата да почитат Бога, родината и семейството“ – често срещан слоган, зад който стои опит за културна хомогенизация чрез авторитетна, „неоспорима“ система от ценности, която е наложена от държавата с подкрепата на църквата.

⸻

2. Омекотена форма на клирическа държава

Подобна политика укрепва връзката между църква и държава, като поставя религиозните институции (особено Българската православна църква) в позиция на съветници, авторитети и дори законодатели по морални въпроси. Това е привлекателно за политически сили, които искат лесно мобилизиращ съюзник срещу либерални идеи.

С други думи, вместо светско образование получаваме преплитане на църковни позиции с държавна политика. Партии с пропутинска ориентация удобно превръщат свещеници в „експерти по ценности“ и слагат расото върху учебната програма. А после се чудим защо вместо ученици възпитаваме поданици.

⸻

3. Разсейване от социални и образователни провали

Въвеждането на религията като задължителен предмет често се използва, за да се пренасочи вниманието от реалните проблеми в образованието – ниска грамотност, липса на учители, остарели програми. Тази символна мярка изглежда „лесна победа“, докато сериозните реформи се избягват.

Нека бъдем честни – въвеждането на задължителна религия в училище е евтин трик. Това е хвърляне на прах в очите на родители и медии, докато реалните проблеми, изброени горе, си остават, като към тях можем да добавим и мащабна морална и материална разруха.

Но вместо да бъде извършена истинска системна реформа, МОН ще кара децата да рисуват кръстчета и да рецитират “Отче наш” пред дъската. Уж заради ценностите, нали.

⸻

4. Политически маркетинг пред електората

Това е удобно за партиите, които искат да възпламенят патриотичната или традиционалистката емоция у избирателя – особено сред хора, тревожещи се от културни промени. Така „религията в училище“ става маркeр за морален ред, ред и сигурност – удобен за предизборни платформи.

На политическия пазар днес е модерно да се говори за „традиции“, „семейство“ и „духовност“. И точно затова задължителната религия е златен коз – можеш да обещаеш морал, без да даваш образование. Това не е просвета, а е политическа кампания, маскирана с расо, с поглед към урната.

⸻

5. Антиевропейски и евразийски код

Натискът за задължителна религия често върви ръка за ръка с евразийската идеология, която представя Запада като духовно упадъчен, а Русия като носител на „традиционни ценности“. В този контекст, православната религия се позиционира като естествена алтернатива на либералния Запад, а България – като част от „славянско-православната цивилизация“.

Най-сетне – този внезапен порив за религиозно образование не идва от стремеж към духовна пълнота. А от копнеж по Москва. От онзи тип “цивилизационна” нагласа, според която България не е част от свободния свят, а от „славянско-православната“ алтернатива, в която Путин е цар, а критичното мислене – грях.

⸻

Както вече неведнъж съм казвал, не съм и няма как да съм против преподаването на религия, особено пък на християнство – правя това вече 19 години.

Но съм категорично против въвеждането ѝ като задължителен инструмент за политическо възпитание, културно подчинение и евразийска идентичност.

Ако ще се говори за Бог в училище – нека първо политиците прочетат Евангелието. Там няма нищо за задължителни часове. Но има много за лицемерието.

На снимката виждате най-точната извадка на русоробите, искащи руското влияние в клас