Уважавам смелостта на Вучич да отиде на Парада на победата в Москва, въпреки натиска на кафяво-розовите евролиберали. И подчертавам, че винаги съм бил сторонник на добросъседските и братски отношения между двата най-близки по език, вяра и манталитет народа – българи и сърби. Но на Вучич хич не му прави чест да прави груби и обидни намеци за България и българския народ, изкарвайки дядовците и бабите ни едва ли не нацисти!

За сведение на сръбския президент, България де факто не участва в нападението срещу кралство Югославия 1941-ва година. Едва, след като немците и съюзниците им прегазват югославяните, българската армия заема позиции в Повардарието и Западните покрайнини, които така или иначе, са български етнически земи, населени по това време с ОСЪЗНАТИ българи. Нещо повече, ако той вини България, че е съюзник на Третия Райх, нека да му припомня, че Югославия, макар и за няколко дена, също беше съюзник на нацистите. Тук дори няма да коментирам про-германския, куизлингов режим на генерал Недич в Сърбия от 1941 до 1944.

По-важното обаче, е, че Българската армия участва в боевете срещу нацистите на територията на Югославия, помагайки за освобождението й от германска окупация. В резултат на изтеглянето на германската група армии “Е” от Гърция, на територията на Югославия нацистите разполагат с над 570,000 души личен състав на Вермахта и Вафен СС, без да смятаме хърватски, словенски, украински и дори сръбски колаборационисти. Това налага Българската армия да подпомогне Трети украински фронт на Червената армия и югославските партизани.

За сведение на Вучич, Втора българска армия на генерал Кирил Станчев се сражава успешно на територията на Югославия с елитни формирования като СС дивизията “Принц Ойген”. Междувременно, Първа армия на генерал Владимир Стойчев провежда прочутата Страцинско-Кумановска операция и обръща немците в отстъпление. Четвърта армия на България провежда също прочутата Брегалнишко-Струмишка настъпателна операция.

В резултат на действята на Българската армия, чиято памет Вучич хули, за два месеца българските войници изтласкват немците от значителна част от териториите на някогашното кралство Югославия, елиминирайки над 35,000 войници и офицери от Вермахта и обръщайки в отстъпление някои от най-прочутите германски части. 33,000 германци от група армии “Е” не успяват да се изтеглят, благодарение на действията на нашата армия и попадат в английски плен в Гърция.

Българската армия показва чудеса от храброст в боевете срещу немците и при Драва, и не само там. Нашият войник стига до Южна Унгария и дори до Виена, а признанието за храбростта му е очевидно – на Парада на победата в Москва единственият чуждестранен командир, маршируващ до победоносните съветски генерали, е генерал Владимир Стойчев! Над 30,000 български войници, офицери и подофицери загиват при тези операции. Както няколко пъти съм споменавал, един от тях е моят прадядо, който като подофицер от 25-и пехотен драгомански полк, дава живота си в бой срещу немците при Бояново (дн. Бояновац). Именно поради това приемам въпроса лично и на чест. И мисля, че това трябва да се отнася до всички българи! Нека г-н Вучич да се стреми да изгражда мостове с България, а не да всява изкуствено разделение между два православни народа!

Симеон Миланов