Проф. Семов е съгласен, че въвеждането на единна валута представлява допълнително ограничаване на суверенитета, но припомня, че сега българският лев е обвързан с еврото, и то без България да има правото да участва във вземането на решения на Европейската централна банка. Такова право страната ни ще има след влизането в еврозоната.

“У нас се засилва разочарованието от Запада, към който толкова искахме да се причислим преди 20 години. Една съществена част от днешната българска русофилия не е никаква русофилия, а американофобия или по-общо казано, разочарование, негодувание от това, което виждаме да идва от САЩ и Западна Европа.

Ние допуснахме да ни управляват хора, които папагалски, без размисъл, без способност да го адаптират, пренасят един или друг западен модел у нас, пренасят ценности, които не са непременно наши, и трябва да бъдат съобразени с нашата ценностна система”, смята проф. Семов.

По думите на госта българите имат “мяра в толерантността” и са раздразнени от “либералния тоталитаризъм”.

“Еврото по никакъв начин не предполага промяна в цените освен начина на оповестяването им. Въвеждането му може да бъде повод за спекула, но такъв повод имаше многократно в последните години. Еврото предполага ниска инфлация и задържане на цените – то е “инфлационна котва”, изтъква проф. Семов.

Той подкрепя идеята за въвеждане на учебен предмет “Добродетели и религия”: “Необходимо е да положим всякакви усилия да върнем ценностните измерения на българското образование. Българското училище в последните няколко десетилетия беше почти лишено от ценностното си съдържание. Някой стигна до разбирането, напълно погрешно и опасно, че не е работа на училището да възпитава – това било работа на семейството. Безусловно първата задача на училището е да формира личности. Колкото и водеща да е ролята на семейството, абсолютно вярна е констатацията, че една от най-големите жертви на прехода е българското семейство.

Българското семейство е съсипано – в някои случаи от недоимък, в други случаи – от пороците, които новото време насърчи. Няма никакво съмнение, че българското семейство не изпълнява достатъчно добре своята роля на градивна клетка на едно здраво, ценностно общество. Ценности се възпитават и от системата на законността в държавата – от пресичането на улицата до санкционирането на онзи властник, който е стъпил накриво.”

Явор Дачков