Георги Георгиев за “Гласове”: Докато у нас страстите за еврото нагорещиха до крайност обществения живот, някак си почти незабелязани останаха дебатите по доклада на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония. Където, ни в клин, ни в ръкав, се споменава, че македонската идентичност и език имат многовековни корени. Нещо, което взривява сърцевината на българската историческа памет и наратив.

Изобщо, една от трайните черти на българското общество е неговата груба меркантилност. Ние сме загубили около половината от националния си ареал, но това не е травмирало особено съзнанието ни, така, както ни е травмирала загубата на финансови средства. Образно казано, за нас Виденовата зима е по-страшна от Ньойския договор. При сърбите е обратно – те винаги са живели в условията на (хипер)инфлация, но винаги в съзнанието им блещука образът на Велика Сърбия или Югославия.

Това наше безразличие ще ни доведе дотам, че Скопие все повече увеличава шансовете си да реализира една многоходова дипломатическа офанзива, която не само ще ни накара да направим компромис по отношение на условията за членството на Северна Македония в ЕС, но и ще актуализира темата за македонското малцинство в България. И за още по-голям наш срам, това ще се случи, след като сме имали изключително печеливша начална позиция, но не сме си мръднали и пръста срещу нейното систематично подриване от страна на югозападния ни съсед.

Ще се получи парадоксът страна-кандидатка за членство в ЕС да диктува условията на страна-членка на съюза. Северномакедонският премиер Мицкоски вече заяви, че „няма да се мръдне на милиметър“ по отношение на изпълнение на условията за членство, докато България не включи етнически македонец в Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Стигна дори още по-далеч – попита къде са се дянали 250 000 македонци, фигуриращи в преброяването от 1956 г. И директно обвини страната ни, че продължава да се придържа към политиката на „живковизма“, стремяща се силово да асимилира малцинствените етноси.

И на цялата тази враждебна риторика, нашата страна не дава почти никакъв отговор. Само повтаряме като папагали, че двустранен проблем в отношенията Скопие-София няма, а искането за включването на българите в македонската конституция е условие, поставено от ЕС.

Това по същество е вярно, но вече е крайно недостатъчно. Ако ние продължим да се държим пасивно и смятаме, че чиновниците в Брюксел ще защитят нашия интерес, скоро ще претърпим катастрофа. Не просто сме изправени пред опасността Европейския парламент да признае вековната идентичност на македонската нация, но и ние ще придобием образа на егоистична страна-членка, която спъва справедливата кауза на Северна Македония да се присъедини към ЕС. При посещението си в Скопие еврокомисарят по външна политика Кая Калас допусна, че съществува и план „Б“ за приемането на страната им в съюза, а след това се заговори за организиране на среща между президентите Радев и Силяновска, като на нея се предвижда като медиатори да участват представители на НАТО и ЕС. Което вече означава, че и в централите на гореспоменатите организации са склонни да разглеждат условията поставени пред Скопие за продължаване на преговорите за членство в ЕС, като резултат от билатерален спор между България и Северна Македония.

След резолюцията на Европейския парламент, това ще е вторият голям пробив на македонската дипломация. И не се знае къде тя ще се спре, ако ние продължим да не правим нищо. Като начало е необходимо да обърнем македонския наратив наобратно и самите ние, а и целия ЕС да го представим като жертва на измама от страна на Северна Македония. Сегашното състояние на нещата е следствие от възприетото от нас т. нар. „френско предложение“, което изискваше да вдигнем ветото си за присъединяването на Северна Македония към ЕС, срещу което Скопие щеше да впише българите в преамбюла на конституцията си, като един вид ги признае за „държавнотворно“ малцинство.

Тази сделка всъщност представляваше провал за страната ни, доколкото ние се отказвахме от историческите си претенции и се съгласявахме да ги заменим с един почти нищо незначещ акт на добра воля от ответната страна.