Войната на Израел все повече се съсредоточава върху разрушаване на режима в Иран

Убит ли е наистина началникът на полицията в Техеран Ахмад Реза Радан, (на снимката) както твърдят различни арабски източници? Ако е вярно, за мен това е водещата новина от четвъртия ден на израелско-иранската въздушна война. Защото евентуалното изпълнение на смъртното наказание за касапина на Техеран, би зарадвало страшно много хора в мега полиса. Те биха свързали това с наказващата ръка на Израел, което в Тел Авив все по-откровено желаят да се превърне в основен резултат от усилията им.

Същите арабски източници твърдят, че вече се усеща паника сред Корпуса на стражите на ислямската революция ( КСИР), охранителния гръбнак на репресивната власт на аятоласите.

Не забравяйте, че арабите са в в конфликт с персите откакто съществува техния халифат от 7 в. насам, а днес стискат палци на Израел да ги освободи от постоянна иранска заплаха.

Твърди се, че освен паниката от обезглавяването на хидрата, обслужвана от близо 200 000 армия на КСИР със собствени оръжия от всички родове войски, причина за започналите брожения сред фанатичните охранители на режима е отсъствието от публичността на върховния лидер Аятолах Хаменей, укрит в бункер по време, когато на израелските обстрели са подложени обикновените хора.

Има и слух (разпространяван пак по арабски канали), че Хаменей е ранен.

Хората започнаха масово бягство от Техеран. Цензурата не допуска такава информация по телевизията, но в интернет е пълно кадри на огромните опашки от коли, напускащи столицата.

След като Израел установи пълно господство в небето над Иран вече изглежда, че битката се води не толкова за разрушаване на самите военни съоръжения, най-важните от които са скрити дълбоко под скалисти възвишения ( макар вероятно вече са лишени от захранване с енергия), а за разрушаване на самия режим. Ето защо реакцията на населението е от ключово значение.

Няма съмнение, че милиони иранци са ядосани от факта, че търпят лишения от десетилетия заради разходите за милитаризация, особено във връзка с ядрената програма, а всичко постигнато на това поприще на практика беше разбито или блокирано за броени дни от израелските ВВС.

Все още никой не може да предскаже дали този вид гняв ще надделее над евентуалното национално сплотяване пред външната заплаха, но няколко фактора работят в желаната от израелците посока.

Очевидната безпомощност на военните да изиграят ролята, която им се полага като защитник на страната, е също една от причините за негодуванието. Явно управляващите отчитат взривоопасната ситуация както и капацитета на Израел да продължи да подкопава доверието в армията, на която израелците се се надяват да извърши преврат.

Отчитайки ситуацията външният министър Абас Аракчи обяви, че Иран е готов да прекрати огъня, но само ако Израел направи това. От правителствените среди изтича информация за готовност на страната да се откаже от ядрената си програма за военни цели.

Остава да видим, ако тези сигнали се превърнат в нещо повече от празни приказки, с каквито Техеран залъгва света относно ядрената си програма за военни цели от десетилетия, как ще реагират израелците. На този етап те се разпореждат от въздуха на практика необезпокоявани от унищожената ПВO на врага и нямат интерес да се откажат лесно от това предимство преди да се получат убедителни доказателства за неговата практическа капитулация.

Освен това в момента надигат глава въоръжените милиции на националните малцинства на араби, кюрди и белуджи, чийто опит в сраженията с режима не е за подценяване като фактор за допълните фрустрирана на режима. От “Джайш ал Адл” ( Армията на правосъдието) на белуждите разпространиха манифест с призив за въстание срещу властта.

НА СНИМКАТА: Манифестът, придружен от снимка на боец в камуфлажна униформа и въоръжен със западно оръжие.

Както се вижда ескалацията, за която практически всички говорят, не се ограничава само с размяната на въздушни удари между двете държави, разделени от 1500 километра(!). Ако Израел все пак не може да унищожи напълно достачъно големия военен потенциал на държавата, която е 9 пъти по-голяма от него като население, то взривяването на режима отвътре не е нещо непостижимо. Само че зависи от твърде много неизвестни величини, на които отговор ще даде даде само времето-вероятно в близките дни.