Майкъл Хъдсън: Противниците на войната с Иран твърдят, че тя не е в интерес на Америка, като посочват, че Иран не представлява видима заплаха за Съединените щати.

Този призив към разума пропуска неоконсервативната логика, която ръководи външната политика на САЩ повече от половин век и която в момента заплашва да въвлече Близкия изток в най-жестоката война от Корейската насам.

Тази логика е толкова агресивна, толкова отблъскваща за повечето хора и толкова в противоречие с основните принципи на международното право, ООН и Конституцията на САЩ, че самите ѝ автори се срамуват да обяснят открито какво всъщност е заложено.

Става дума за опита на САЩ да контролират Близкия изток и неговия петрол като стълб на американската икономическа мощ, и да попречат на други държави да създадат собствена автономия извън подчинения на САЩ неолиберален ред, управляван от МВФ, Световната банка и други институции в подкрепа на еднополюсната власт на Вашингтон.

През 70-те години се водеха сериозни дебати за създаване на Нов международен икономически ред (NIEO). Американските стратези възприемаха това като заплаха, а книгата ми „Свръхимпериализъм“, иронично, бе използвана като нещо като учебник от правителството. Поканиха ме да споделя как според мен държавите биха могли да се откъснат от контрола на САЩ.

Работех в института „Хъдсън“ с Хърман Кан и през 1974 или 1975 г. той ме заведе на военна стратегическа среща, където вече тогава се обсъждаха планове за евентуален преврат в Иран и разпадането му на етнически части. Според Хърман най-слабото място е Белуджистан, на границата с Пакистан. Кюрди, таджики и тюркоезични азери също бяха споменати като групи, чиито етнически различия могат да бъдат използвани една срещу друга, давайки на американската дипломация възможност за диктаторски клиентски режим и в Иран, и в Пакистан, ако се наложи.

Тридесет години по-късно, през 2003 г., генерал Уесли Кларк посочи Иран като завършващия елемент в списъка от седем държави, които САЩ трябва да подчинят, за да установят контрол над Близкия изток – започвайки с Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия и Судан, и завършвайки с Иран.

Борбата на САЩ за еднополюсен контрол над света

Днес повечето дискусии за геополитическата динамика и за промяната на международната икономика естествено (и основателно) се съсредоточават върху опитите на БРИКС и други страни да се измъкнат от контрола на САЩ чрез дедоларизация на търговията и инвестициите си.

Но най-активната динамика, която в момента преобразува международната икономика, са опитите на администрацията на Доналд Тръмп, от началото на мандата му през януари, да принуди другите страни да останат в икономика, центрирана около САЩ, като се съгласят да не насочват търговията и инвестициите си към Китай и други държави, търсещи автономия. (Търговията с Русия вече е силно санкционирана.)

Както ще стане ясно по-долу, войната с Иран също има за цел да блокира търговията с Китай и Русия и да осуети отдалечаването от неолибералния ред, воден от САЩ.