Оставката на Кирил Петков е чудесна новина. Макар и достоен край – ако изобщо му приемат оставката – пътят, който извървя, докато беше в политиката, остави на България множество белези. Достойният край не може да легитимира падението и щетите, които нанесе, докато управляваше, а после участваше в коалиция с неговите уж антиподи.

Въпреки това Кирил Петков беше идеалист, и според мен лично некорумпиран.

Но да си идеалист и евентуално лично некорумпиран не може да отмие факта, че си некадърен. Бих добавил – наивен, с тесен мироглед, идеологически скован и неособено интелигентен.

Пускането на Северна Македония да започне преговори с ЕК срещу едно потупване по рамото – хвърляйки ветото ни в кофата за отпадъци – както и едностранното прекратяване на договора с „Газпром“ – рискувайки цялата ни енергийна система, а оттам и икономиката – отново срещу едно потупване по рамото, символизират некадърността и лакейството, хракатерни за политическото движение, основано от Кирил Петков.

Винаги ще гледам на Кирил Петков като на най-слабия премиер, който България е имала.

А хората – волно или неволно – няма да спрат да се борят за неписаната надежда най-сетне да имаме лидер, който, освен че е некорумпиран, е и кадърен.