СЛУЖБИТЕ И ЕВРОТО: НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ СЕ ИЗРАЖДА В “ЛОВ НА ВЕЩИЦИ”. УДРЯТ КРИТИЦИТЕ НА БРЮКСЕЛ С ПРЕВАНТИВНА РЕПРЕСИЯ. ВМЕСТО ШПИОНИ, РАЗУЗНАВАНЕТО НИ ЩЕ ПРЕСЛЕДВА ИНАКОМИСЛЕЩИ

На 10 юли ръководителите на трите специални служби в България /Държавна агенция „Разузнаване“, Военно разузнаване и ДАНС/ ще бъдат изслушани в парламента относно „рискове за осуетяване на присъединяването ни към еврозоната“ и „дезинформационни кампании от чужди специални служби“. Инициативата за това е на председателя на Комисията за контрол над службите за сигурност Атанас Атанасов.

Това е болезнено познато – като преразказ на миналото, но в евроатлантически костюм.

ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА – УДОБНО ПЛАШИЛО

Да, дезинформация съществува. Но когато тя се използва за мобилизация на разузнавателния апарат срещу вътрешен политически дебат, границата между сигурността и репресията се размива.

Не е работа на службите да слухтят за критиците на еврото и да преследват евроскептиците. Мисията им е да пазят държавата от тероризъм, шпионаж, кибератаки, а не да дефинират кое мнение е „опасно за външнополитическия приоритет“.

ВИНАТА НЕ Е В МОСКВА, А В СОФИЯ

България не е готова за еврозоната не заради Русия, а защото не покрива изискванията: реалната инфлация е чудовищна, публичните финанси са нестабилни, доверието в институциите е под санитарния минимум.

Къде са медиите и гражданското общество?

Вместо да разследват, официозните медии папагалски повтарят тезите за „вражеските сили срещу еврото“. НПО-тата мълчат, анализаторите мънкат. Гражданското общество, вместо да защити правото на несъгласие, предпочита да не бъде заподозряно в „геополитическо дезертьорство“.

И вместо реални решения, получаваме разузнаване срещу инакомислието. Когато службите започнат да пазят правителствения разказ, а не обществения интерес, сигурността не е национална, а партийна.

НЕГАТИВНИ ПРАКТИКИ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ:

ТУРЦИЯ – СЛЕД ОПИТА ЗА ПРЕВРАТ ПРЕЗ 2016 Г.

• Турските служби започнаха масови чистки в медиите, съдебната система и армията, обвинявайки хиляди лица в сътрудничество с „външни сили“.

• Всяка критика към Ердоган се третира като „терористична пропаганда“ и „дезинформация“ в полза на враждебни сили.

• Стотици журналисти и университетски преподаватели бяха репресирани.

УНГАРИЯ – ОРБАН И ЛОВ НА “СОРОСОИДНИ АГЕНТИ”

• Под предлог за защита от „чужда намеса“ и „външна дезинформация“, унгарското разузнаване е използвано за наблюдение и натиск над НПО-та, медии и академични институции, свързани с Джордж Сорос.

• Властта представя критиката към правителството като продукт на чужди служби.

САЩ – “RUSSIAGATE” И ОБВИНЕНИЯ ЗА “ЧУЖДА НАМЕСА”

• След изборите през 2016 г., темата за руска намеса в изборите доведе до засилено участие на ФБР и службите за външно разузнаване.

• По времето на президента Джо Байдън обвиненията за “работа за руснаците” се използваха срещу журналисти, коментатори и политици, които имаха несъгласие с основния геополитически наратив.

• Това провокира основателни тревоги за границата между сигурността и свободата на словото.

ФРАНЦИЯ – МАКРОН, ПРОТЕСТИ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ

• По време на протестите на „жълтите жилетки“, френските власти обвиниха Русия в разпространяване на дезинформация чрез RT и социални мрежи, но факти за това твърдение не бяха представени.

ГЕРМАНИЯ – СЛУЖБИТЕ И ВЪТРЕШНИЯТ ВРАГ

Федералната служба за защита на Конституцията е наблюдавала антиваксъри, евроскептици и десни партии, като “Алтернатива за Германия” (AfD), за предполагаема заплаха към „демократичния ред“. Някои съдилища са отменяли част от тези наблюдения като непропорционални и политически мотивирани. Това повдига въпроса: къде минава границата между защита на конституцията и опит за контрол върху политически опоненти?

Контрол над “дезинформацията”:

o През последните години германското правителство засили натиска върху социалните мрежи (чрез закона NetzDG) – триене на „фалшиви новини“ и „вредно съдържание“.

o Това доведе до цензуриране и на легитимна критика, включително към ЕС и COVID-мерки.

o Някои правозащитници наричат това “soft censorship” /мека цензура/ с институционално лице.

НИДЕРЛАНДИЯ – “ТИХА НАМЕСА”

Контраразузнаването (AIVD) води систематично наблюдение на ислямски организации, но и на антиглобалистки групи и евроскептични движения, които формално не са нарушавали закона. Имало е случаи на “предупредителни разговори” с граждани, участвали в протести. Подобни действия се възприемат като форма на превантивна репресия.

През 2022 г. бяха публикувани разследвания как служители от министерства оказват неофициален натиск върху учени и медии, които изразяват съмнения към „зелените политики“ и еврото. Формално няма нарушения, но това е типичен пример за “управляемо мнение“ чрез административен натиск.

РУСИЯ – ДЪРЖАВА ВЪВ ВОЙНА, РЕПРЕСИВНИТЕ МЕРКИ СА ВОЕННОВРЕМЕННИ

• Под претекста за борба с „чужди агенти“ и „дестабилизация на страната“, ФСБ контролира, ограничава или закрива организации, медии и културни събития. Понеже страната е във война, макар официално да не е обявена, репресивните мерки са военновременни и не могат да се сравняват с репресиите в европейски държави, САЩ и Турция.

ОБЩИТЕ ЧЕРТИ:

• Всички тези случаи включват етикетиране на вътрешната опозиция като „външно инспирирана“.

• Службите за сигурност се включват в политически процеси, а не в чисто разузнавателна дейност.

• Публичният дебат се подменя с обвинителна реторика – опонентите се третират като „предатели“, „агенти“ или „заплаха за сигурността“.

• Германия, Нидерландия и Франция имат по-добре уредени правови системи от България, но:

• Те също използват службите за защита на политически приоритети, понякога граничещо с цензура.

• Службите са по-контролирани, но не и безгрешни.

• Има стотици случаи на институционален натиск върху несъгласните за еврото, климата, НАТО и миграцията.

РАЗЛИКИ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ СТРАНИ:

• Истинската разлика не е в това дали има злоупотреби, а в това дали обществото има капацитет да ги разкрие и осъди.

• Германия, Нидерландия и Франция формално са правови държави с разделение на властите и механизми за контрол на службите, но това не означава, че са 100 процента имунизирани срещу злоупотреби, особено когато става дума за „национална сигурност“, „дезинформация“ или „чужда намеса“. Но в Германия, Нидерландия и Франция има по-силни медии, по-независими съдилища и реална култура на отговорност. В България тези защити липсват, което прави дори “меките” злоупотреби много по-опасни.

Х Х Х

Когато несъгласието с правителствена политика (за еврозоната, ЕС и НАТО) стане ресор на българското разузнаване и контраразузнаване, защитата на националната сигурност се трансформира в „превантивна репресия“ и се изражда в „мека диктатура“. От тук тоталната диктатура е на една ръка разстояние.

По зловеща ирония на съдбата паркетни генерали с прокурорско минало превръщат разузнаването в Гестапо.

Апропо, управляващите в Словения планират референдум за членството в НАТО заради 5-процентната вноска за пакта.

По логикага на гестаповските генерали, не трябва ли да ги анатемосаме като руски шпиони и наложим санкции на словенските врагове на евроатлантизма!

Защо спим, какво още чакаме: руски десант на летището в Любляна?…

Велизар Енчев