Моралното падение на Запада и на неговите метастази в Украйна и България

16 май 2025 година кметът на град Лвов, Украйна, обяви окончателния демонтаж на гробището-паметник “Хълма на славата”, където освен участници в Първата световна война лежат и останките на 355 съветски войници участвали в освобождението на града от немците през 1944 г. Това беше последният пирон в ковчега на каузата да помним ужасите на нацизма след като от 2014 година редовно анонимни “славоукраинци” вандализираха паметника – с боя, с чукове, с кражба на бронзови венци и т.н.

От височината на “Хълма на славата” кметът на Лвов се изкачи на височината на един своебразен хълм на позора, когато предложи ексхумираните съветски герои да бъдат обменени за украински военнопленици. Останките на руснаци, украинци и незнайно какви по националност съветски граждани, които са дали живота си за освобождението на град Лвов, трябва според кмета да бъдат прокудени от бойното поле, на което последно в очите им е искрял живот, за да бъдат “продадени” на съвременна Русия. Заменени за военнопленици, които навярно носят татуировки на същите нацистки дивизии, които загиналите навремето са победили. Нелепост!

Никой не се учудва на пълната подкрепа на фашизиращите се Западна Европа и САЩ за Украйна. “Нищо лично, само интереси” са казали отдавна англичаните. Моралното падение на командващите парада западни елити (не на западните народи) е отдавна видно за нас. Учудващото са украинците, които така лесно забравиха кои са те, какви са, откъде идват, кои са техните родни братя и кои техните традиционни врагове. Забравиха и какво е морал, съвест, чест, достойнство – в раболепието си към Запада, който ги убива, в омразата си към Русия, от която са неразделна част.

Най-тъжното е, че същото го виждаме и в нашата родна страна. Бясната омраза на западните агенти на влияние тук у нас – омраза към Русия, към България, към нашия народ, когото презират, към всичко, което им поръчат да мразят. Готови са да преиначават историята, да плюят по българския народ, който все не им е угодил достатъчно, все е прост, все не е достатъчно “западен”, все им боде очите със своята различност от онзи тесен калъп на “западното”, което в техните глави е единствения приемлив модел.

Това, че нашият народ е мост между Запада и Изтока, народ с хилядолетна история и своеобразие, който не може и не трябва от днес за утре да стане копие на нещо друго, на нещо чуждо – това за тях няма значение!

Нека всеки от нас запази човешкото в себе си, личното си достойнство, историческа родова памет, да не позволява нашата Родина да се превърне докрай в онзи ужас, до който докараха Украйна. Да живее българският

Георги Съйков