Представям си какъв “плач и скърцане със зъби” /Св.Матей, 13:42/ щеше да се носи седмици наред от средите на целокупния умнокрасивитет, ако на някой от протестите в защита на лева се беше появила руската посланичка. Атанас Атанасов/ДСБ/ щеше да провежда денонощни заседания на Комисията по контрол над службите в НС, Капитал, Медиапул и останалите жълтопаветни издания щяхя да бълват статия след статия на тема “руснаците ни завладяват”, а жълтопаветни “интелектуалци” и “хора на изкуството” шяха да заплашват със самоубийство, ако въпросната посланичка не бъдела веднага изгонена от страната ни. Обаче когато на евроатлантическата манифестация онзи ден се появи посланичката за Германия, същите тези лица се разплакаха от умиление и радост. Защото те не искат да са свободни. Искат си господаря. Само че “правилния” господар.

Българското Външно министерство за пореден път реагира неадекватно. Уж някакво несъгласие изрази с появата на г-жа Планк на партийния митинг, ама така я изрази, че не се разбра радва ли се на постъпката на госпожата или не се радва особено. Типично поведение на колониална администрация, на хора с васален манталитет. Това е тъжната българска действителност. Заобиколени сме от слуги. Някои се наричат “управляващи”, други се наричат “интелектуалци”. Но в същината си са слуги. А тези определения, с които се кичат, са, както се казваше в онзи стар и несъвсем цензурен виц, за благозвучие.