Няколко новини, които показват, че от двата свята в България, единият наистина е излишен. От едната страна е режимът на Росен Желязков и седящите зад него ГЕРБ, БСП и ИТН, които не само, че набутват България в Еврозоната против волята на народа, но и официално работят за рахата на диктатора Зеленски. Те допускат всякакви чужди сили да се мешат във вътрешните дела на България, като в същото време нямат никакъв гръбнак и международни позиции. Дори не коментирам как вече антибългарският режим в Скопие се гаври с нас. Но елементарна човещина, хуманизъм и отговорност е, България да заеме позиция за това, което се случва в Близкия изток. Такава са заели повечето държави по света, включително европейските.

От другата страна е Българската православна църква, която под ръководството на Негово Светейшество патриарх Даниил се позиционира като изключително активна и адекватна институция, заемаща високо морални позиции, отговарящи на православния морал и човеколюбие. Когато целият свят осъжда зверствата в Газа (а също така и ударите по Ливан и Иран), режимът на Росен Желязков с външен министър, който не крие афилиациите си с Израел и израелските елити, застава изцяло на позиции в подкрепа на Нетаняху. Аз, разбира се, не съм противник на държавата Израел и израелския народ, но позициите на България са меко казано срамни и позорни. Някога нашата страна спаси своите евреи от нацистите, а днес си затваряме очите пред избиването на жени и деца. Впрочем и пред израелския терор и удари не само срещу мюсюлманите, но и срещу християните в Палестина.

През 1940-те ключовата роля за спасяването на евреите е на Българската православна църква. Изглежда, че днес отново трябва да разчитаме на БПЦ, за да запазим човешкото и християнско лице на България тогава, когато българската държава е абдикирала от всякакви прояви на собствена, суверенна външа политика, различна от тази на Брюксел, Лондон, Берлин и други фактори. Единственото, което ми е интересно е как режимът на Росен Желязков ще съвмести своите васални позиции към различните си господари.

От една страна нашите управляващи пълзят в краката на Ердоган. От друга страна се опитват да пълзят и в краката на Нетаняху. И, разбира се, хем се опитват да угодят на ЕС и Великобритания, хем и на САЩ. Нали знаем какво става с тези, които се опитват да седят на няколко стола? Когнитивният дисонанс на управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН ще е забавен, когато Нетаняху и Ердоган влошат още повече отношенията си и влязат в прокси конфликт в Сирия неприкрито. Или, когато Тръмп, начело на американския Голям брат, започне още по-тежко да се противопоставя на “началниците” на Бойко в Брюксел.

Симо Миланов

заглавието е на сайта