Няма да се задава фиксиран минимум за собствен капитал или дългове, които трябва да имат фирми, обявени за ликвидация. Вместо това, регулаторният орган (който отговаря за преструктурирането при фалит) ще може да преценява индивидуално дали дадена фирма трябва да отговаря на такива изисквания. Това решиха депутатите като приеха на второ четене промени в закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции.

Тази оценка ще се прави, ако има риск това да се отрази негативно на цялата финансова система или на възможностите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да реагира при нужда.

Виж ощеЗа тримесечие фирмените фалити у нас нараснали с почти 15%

Ако една фирма не е обявена за преструктуриране, но е дъщерна на друга, която е (или би била, ако беше в ЕС), тогава тя трябва да извади от отчетите си инвестициите, които има в други дъщерни компании от същата група, ако за тях не е определено конкретно изискване по закон.

Тази мярка важи, ако общата сума на тези инвестиции е над 7% от собствения капитал и допустимите задължения. Размерът ще се изчислява всяка година към 31 декември, на база средна стойност за предишните 12 месеца.

Предложените промени имат за цел да се изпълни решение на Европейския съд по правата на човека от 2016 г. по делото на Международната банка за търговия и развитие срещу България. Те са част от план за действие, одобрен от Министерския съвет през 2021 г.

Също така ще бъдат премахнати ненужни и неоснователни правомощия на финансовия министър в процедурите по фалит на банка, решиха още депутатите с промени в заключителните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност.