Изградили разпределителни пунктове за раздаване на хуманитарна помощ в близост не само до израелски бойни подразделения, но и в район, в който се водят активни бойни действия. Не мога по-ясно да го заявя на ръководителите и адвокатите на ХФГ и “UG Solutions”, с които говорих, че това е военно престъпление, дословно според протоколите на Женевската конвенция.”

“Мога да опиша разпределителните пунктове само като едни капани. Не че са се превърнали в такива, така са били проектирани. САЩ слагат примамка, хората отиват и по тях се стреля и на идване, и на връщане.”

Израелските войници, казва той, често гледат на цивилните като на „врагове“ или „орда зомбита“ и откриват огън във въздуха, за да държат хилядните тълпи в определен маршрут, но куршумите рикошират и убиват хора. Агилар описва процеса като „капан“ – след изтощителен 8-12-километров път пеша гладните хора се втурват към помощите, които свършват за минути, след което тълпата се разпръсква със шокови гранати, газ и стрелба в краката.

“На вчерашната пресконференция от Хуманитарната фондация за Газа заявиха: “Г-н Агилар казва, че се стреля по цивилни, но ние стреляме само в краката им и във въздуха.” Точно това казвам и аз. Така е, но когато изстрелваш куршуми от автоматично оръжие по тълпа от хиляди души и не можеш да видиш всички, защото има насипи, прах, сектори, които са извън полезрението ти, неизбежно ще убиеш някого. “Нашите хора стрелят в краката им и над главите им, във въздуха.” Добре, но стрелбата по невинни, невъоръжени цивилни на бойното поле, с цел да се контролира тълпа, пак ще кажа, е военно престъпление.”

Най-болезнен за него остава споменът за Амир – босо, измършавяло момче, което целунало ръката му в знак на благодарност, преди да бъде убито на път за дома си.

“Бях там, под насипа. Това беше вторият ни ден на работа и когато чух стрелбата с автоматично оръжие, помислих, че ни нападат, че нещо се е случило. Качих се на южния насип и залегнах, за да огледам обстановката. Стрелбата продължи на откоси и палестинци падаха покосени. Амир не се върна у дома.”

По думите му Газа е „в сърцето на масов глад“, с деца, които събират храна от земята с голи ръце, семейства, които ядат веднъж на три дни, и родители, носещи в обятията си телата на умрелите си от глад деца. „Видях как гладни деца умират, а Америка плаща за това“, казва той, обвинявайки Вашингтон, че съзнателно финансира механизъм, който не само не решава кризата, но и я задълбочава.

“От 314-те служители там, изпратени от компанията – подизпълнител “UG Solutions” (Дейвидсън, щата Северна Каролина), близо 90% са бойни ветерани от армията, подобно на мен. Има бивши полицаи, както и хора с различен опит като охранители. Една немалка част от военните са били в специални части – морски пехотен корпус, тюлени, зелени барети. Всички тези служители на терен са американци. Интересното е, че когато за пръв път стъпихме в Израел, едно нещо ме стъписа. Намирахме се в Израел, въоръжени с автомати, пистолети, пушки, зашеметяващи гранати и картечници, а отивахме в Газа с туристически визи. Бяхме там с туристически визи.”

Превод и субтитри: Илиян Станчев и фондация “Документални” по поръчка на “Гласове”