Намерил съм един много добър индикатор за събитията в Украйна. Можете да познаете дали реално се доближаваме до мир или не по интензитета на воплите на украйнофилите по света и, разбира се, на българските им колеги – защитници на тезата за „война до пълна победа“.

Дребни и незначителни, като стотинките в един портфейл, които са там, защото са ти върнали ресто, което не си преброил. Аз лично имам любим образ – с един перчем под формата на щедър алаброс, който обича да носи елечета в ефир. Той е чудесно олицетворение на рестото, което не броиш. Неговите вопли ми подсказват особено ясно, че светът е на прав път.

Глупостта, ще кажеш, няма данък, заради което същите тези – като моя приятел с перчема и елека, защитници на тезата за „война до пълна победа“, и предвид номиналната им стойност (нищо не можеш да си купиш с една или две стотинки, пък били те евростотинки), ръсят от нея щедро и на едро, защото е единствената валута, с която разполагат.

Но събитията бързо подминават безславните им анализи, съждения и убеждения, като оставят за нас удоволствието да наблюдаваме дребните им обяснения и да приемем гърчовете им като последни конвулсии на едно умиращо тяло – дребна утеха за огромния данък, който всъщност сме плащали години наред: данъка да им слушаме глупостите.