Най-ценният житейски урок, който съм научил от баща си — светла му памет:

„Години наред провеждах интервюта за работа, докато се науча, че вместо приказки трябва просто да изпратя кандидата до колата му. Ако личният му автомобил е мръсен, неподдържан и технически неизправен, този човек няма да се грижи за техниката във фирмата. Ако е такъв със собственото си имущество, ясно е как ще се отнася със служебното.

Този подход решава много проблеми в бизнеса. И е приложим и в политиката.

Ако един човек е данъчен измамник, трудно е да очакваме друго, ако му поверим публичен ресурс.

Ако фирмите му са фалирали, макар и фиктивно прехвърлени на подставени лица — той е провал.

Какво очакваме от такъв човек с власт?

Ако го съдят партньори, инвеститори и дължи пари на НАП, ако е избягвал плащането на данъци — той ли ще „спаси България“? Сериозно ли?

Дошло е време по-малко да слушаме приказки и повече да гледаме делата. Това ще ни спести много главоболия.

И да, приятели, това не важи само този случай. Който разбрал, разбрал