“Вземете Украйна”: ДД на САЩ на страната на Русия

автор: Кирил Стрелников

Когато интернет е препълнен с железобетонно информирани източници, които денем и нощем “светят” на Путин при преговорите му със световните лидери, има смисъл за разнообразие ние пък да се потопим в “провокативни и безотговорни конспиративни теории”. Онзи ден американският мозъчен тръст „Съвет по външни отношения“ (CFR) тихомълком публикува статия със скучното заглавие „След срещата на върха в Аляска, мирните условия на Путин остават непроменени“.

Основните моменти на статията:

● Владимир Путин не показва готовност за отстъпки (относно Украйна), но поддържа надеждата за нормализиране на отношенията със Съединените щати;

● Няма доказателства, че Путин е под обществен натиск да прекрати войната или че обществото би одобрило отстъпки, които биха лишили Русия от „плодовете на победата“;

● Путин вярва, че Тръмп е един от малкото американски лидери, които са искрено заинтересовани от нормализирането на отношенията, и е сигурен, че за Тръмп двустранните връзки и доходоносните търговски сделки ще бъдат по-важни от натиска върху Русия да прекрати войната (без да се вземат предвид всички искания на Москва).

Изводите на CFR са: Русия издържа на безпрецедентен натиск от колективния Запад и е на път към победата в Украйна; няма надежда за разцепление в Русия отвътре и такова не се очаква; Украйна трябва да бъде изоставена и едновременно с това да се направи опит за възстановяване на доходоносните икономически връзки, докато Путин е готов за това.

Но най-важното е източникът на това послание и кои са неговите адресати. Критиците наричат CFR „генералния щаб на глобализма“ и ядрото на американската „дълбока държава“. CFR е основател на Билдербергския клуб и Световния икономически форум в Давос и е най-значимата организация в областта на външната политика на САЩ, която пряко влияе върху решенията на американската администрация и консолидира позициите на американския политически и бизнес елит.

Основната причина за подобно влияние е, че CFR е подкрепен от коалицията от финансовия и индустриален елит, сформирана в началото на 20-ти век от семействата на Рокфелер, Морган и други „бащи-основатели“ на американския капитализъм. Днес тази организация е един от основните центрове за вземане на стратегически решения, определящи не само политиката на САЩ, но и влияещи върху глобалните процеси в света.

Тихата публикация на CFR е сигнал към всички заинтересовани страни за решението за бъдещето на отношенията с Русия, взето от същата тази „дълбока държава“, където семейство Рокфелер играе една от първите цигулки.

Когато Стивън Уиткоф беше назначен за главен преговарящ на САЩ за Русия, сърцата на коментаторите се успокоиха от факта, че той е близък приятел на Доналд Тръмп. Е, щом му е приятел, тогава добре. Но малцина знаят, че г-н Уиткоф, освен че играе голф с Тръмп, е участвал и участва активно в срещите и дейностите на CFR. В неотдавнашното си интервю за Fox, Уиткоф каза: „Изпълени сме с надежда, че може да се постигне мирно споразумение до края на тази година, а може би и по-рано.“ Много интересно, а кои са тези „ние“?!

По пълно съвпадение, в деня на разговорите на Владимир Путин с Доналд Тръмп в Аляска, руският президент измени указа за прехвърляне на проекта „Сахалин-1“ под руска юрисдикция, което би могло да проправи пътя за връщането на американската петролна компания ExxonMobil, която в един момент притежаваше 30% дял там. ExxonMobil Corporation е една от 3-те най-големи световни енергийни компании и една от десетте най-големи компании в Съединените щати. Бенефициенти са семейство Рокфелер.

Нещо повече, има съобщения, че „Роснефт“ и ExxonMobil с многомилярдно инвестиции са се споразумели да създадат съвместно предприятие за добив на въглеводороди на шелфа на Аляска , което се счита не просто за бизнес проект, а за геополитически пробив, който променя цялата стратегическа карта на световния енергиен сектор.

Но това не е всичко. От миналата есен в разтревожената западна преса циркулират слухове, че американците преговарят с Русия за връщане в експлоатация на тръбопровода „Северен поток“ за съвместната им експлоатация. Общо недоумение предизвика факта, че известният американски бизнесмен Стивън Линч, който преди това се е специализирал в операциите с проблемните руски активи, е поискал разрешение от правителството на САЩ да участва в търга за несъстоятелност на „Северен поток 2“, за да легализира този проект в американската юрисдикция и да го извади от антируските санкции.

И така: г-н Линч е пожизнен () член на „Съвета по външни отношения“ на Рокфелер и нещо ми подсказва, че той не действа просто по зова на търговското си сърце: „нека си пререгистрирам „Северните потоци“ на мое име, времето е хубаво – защо пък не“.

Теоретиците на конспирацията съветват да се гледа на нещата в дългосрочен план и в ретроспекция.

На времето Рокфелерови притежаваха огромни петролни концесии в царска Русия. След революцията всичките им активи бяха национализирани, но Рокфелерови не се обезкуражиха и през 1926 г. сключиха споразумение с новото правителство, според което тяхната компания Standard Oil („прабабата“ на ExxonMobil) получи правото да продава руския петрол на Запад.

(* Голяма част от бакинската нефт и големите търговски банки в РИ принадлежаха на Ротшийлд (Нобел), които влияеха активно на политиката на империята. Разбирайки много добре машинациите им (имаха си цял министър на финансите Витте), Александър Трети се опита да ги изолира и изтика от държавата, да спре концесиите, но те му спретнаха обезценяване на рублата – 1887, и услужливо му предложиха заеми с висока лихва. Беше обявен за антисемит, заради ограничителните закони за еврейското население, повечето от които членуваха в терористичните организации ( “бомбисти”), убили след осмото покушение баща му – нашия Цар Освободител… и.т.н. и т.н.

От там и неистовата ненавист на Ротшийлд и сие към Романови, изляла се по-късно в организиране на Руско-японската война, и три революции 1905 – Якоб Шиф, 1917 – Февруарската ( вътрешен предателски преврат, британският братовчед Уили отказва да приеме Ники и семейството му… ), и 19017 – Октомврийската – чрез парите на еврейските американски банкери и агента им Троцкий…

Сега вижте взаимодействието ( взаимната помощ) на Съветска Русия със конкурентите на Ротшилдови:

Когато замирисва на война, Сталин логично прибягва към помощта на Рокфелер – наема негови проектанти за да създадат голяма част от заводите – еднотипните тракторни равно на танкови) , например. Макар, че по искане на САЩ ( там върви Голямата Депресия и глад) Русия си плаща със зърно – а после ми говорете за голодомор.)

Главният говорител на Рокфелер, Айви Лий, тогава заяви:

„Един ден Русия така или иначе ще трябва да се върне в семейството на народите и ние трябва да се опитаме да ѝ помагаме да се завърне, а не да принуждаваме такава велика нация като Русия, да падне на колене „в руини и пепел“. Освен това търговията с Русия е изключително важна за нашата страна.“

Вчера френското издание Le Point, позовавайки се на официални източници, съобщи, че „Доналд Тръмп е фокусиран върху възстановяването на работните отношения с Русия, а украинският въпрос се е превърнал в основна пречка за това“. Има нулева вероятност тази позиция да е била формулирана за първи път в Белия дом, а по- скоро на някоя непублична среща – с пури, в тесен кръг – и Украйна и мнозина трябва да бъдат много притеснени.