Предупреждение, което очерта контурите на едно ново бойно поле – киберсигурността в енергетиката, прозвуча в българския павилион на Международния панаир в Солун Хелекспо 2025. В рамките на панела “Енергийни системи от следващо поколение”, организиран от Green Transition Forum и Българо-гръцката търговско-промишлена камара, експерти и представители на индустрията бяха единодушни: дигиталната трансформация, която е в основата на енергийния преход, създава безпрецедентни уязвимости, а защитата на “умната” енергийна инфраструктура вече не е просто технически въпрос, а фундаментален елемент от националната и регионална сигурност.

Green Transition

• Хибридни модели и съхранение на енергия – новите приоритети за Балканите
• Гърция и България полагат основите на стратегически коридори с проекти за милиарди
• Мицотакис обяви от Солун данъчна революция за €1.6 млрд. с фокус върху младите и семействата

Панелът, воден от Веселин Тодоров, президент на Сдружение “Соларна Академия България”, зададе рамката на разговора, като подчерта потенциала на региона да се превърне в лидер на европейската енергийна сцена.

“Искам да поздравя организаторите за отличното събитие, защото зеленият преход е нещо много важно. Дискусиите тук показват, че регионът има потенциал да се превърне не просто в участник, а в един от енергийните острови на Европа, да се превърне, както казахме вчера, в енергийна банка на Европа. Но това няма да стане от само себе си. Нуждаем се от практически стъпки, от конкретни решения и от обединяване на усилията на всички – от политиците до индустрията и гражданите”, заяви Тодоров.

В контекста на тези цели, дебатът подчерта, че докато регионът инвестира в бъдещето, той трябва също толкова смело да се подготви за заплахите, които идват с него.

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

Двуострият меч на дигитализацията

В основата на проблема стои парадоксът на модерната енергетика. Преходът към възобновяеми източници, енергийна ефективност и децентрализация е немислим без дълбока дигитализация. Веселин Тодоров насочи вниманието към необходимостта от интегрирани платформи, които да “съберат всичко на един екран, когато говорим за интелигентна енергия”. Интелигентни мрежи, облачни платформи, изкуствен интелект за прогнозиране и балансиране, милиони свързани устройства – всичко това е гръбнакът на новата система. Но този гръбнак е и нейната най-голяма слабост.

Надежда Мяшкова, изпълнителен директор на Power Partner Solutions, компания, специализирана във внедряването на сложни софтуерни системи като SAP, беше категорична, че старият модел на сигурност е остарял.

“Имам чувството, че в момента изграждаме основа за нещо, което ще управлява живота ни в близко бъдеще. Но нека останем интелигентни, като прехвърлим всички скучни и рутинни дейности на изкуствения интелект и на софтуера. Защото най-големият и най-ценен актив всъщност са данните”, заяви Мяшкова. Тя обаче предупреди, че концентрацията на данни създава и нови рискове.

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

“Точно затова светът се движи към облака, защото няма как една отделна компания да си позволи екипите за сигурност, които имат големите доставчици. Имахме случай с един наш клиент, който беше атакуван, докато системата му беше на място, и загуби достъп до всичко за повече от седмица. В същото време, друг наш клиент, чиято SAP система беше в облака, също беше обект на атака, но неговата работа не спря и за миг. Ние трябва да разберем, че тези, които не се трансформират и не поддържат високо ниво на цифровизация, просто ще отпаднат от пазара.”

Децентрализацията – нова парадигма на риска и устойчивостта

Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, разгледа проблема от гледна точка на системната устойчивост и ролята на гражданите. Според него, децентрализацията, проявена чрез енергийните общности и просюмърите, е ключов елемент за сигурността, но и носи своите предизвикателства.

“Децентрализацията прави много по-трудно да има мащабни вредни атаки върху енергийната система, но това е само едната страна на монетата. За да работи, тя се нуждае от интелигентно измерване и сигурна дигитална среда, а ние все още изоставаме там”, обясни Цанев.

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

“Трябва да разберем, че вече не се занимаваме просто с потребители, а с хора – със съседа, който има две деца и няма време да мисли за енергийни въпроси. Затова трябва да създадем систематични условия, които да направят участието им лесно и сигурно. Това е абсолютно структурна необходимост за разгръщането на енергийните общности и за да не оставим никого назад. Защото без социалното приемане на нашите инвестиции, те не са склонни да бъдат устойчиви.”

Индустрията и сградите – нови входни точки за атаки

Киберсигурността вече не е проблем само за големите енергийни оператори. Всеки индустриален обект и всяка “умна” сграда се превръщат в потенциална входна точка за злонамерени действия. Радослав Андонов от Геотрейдинг сподели как дори тежката индустрия като минния сектор се трансформира.