Прозорлив, умен и честен анализатор. Горещо препоръчвам превода на Галя Дачкова!

В историята накрая винаги има “Горко им на победените”. Няма мили народи, просто има съотношение на силите. От самото начало на историята се саморазкъсваме и ще продължим. Това е класическата история на света – “Премести се, идвам!”. Знаете ли какво е геополитиката? Например, аз съм геополитик. Това е изкуството да заграбиш онова, което принадлежи на другите. Това е всичко: “Аз съм по-силен, блъскам те и окупирам. И ако ти имаш средствата, например съюзници, ще се сблъскаш с мен”. Така живеем”, каза преди година френският геостратег и специалист по въоръжени конфликт Жерар Шалиан. Той почина на 20 август 2025 г. Несравним авантюрист, воден до последните си дни от неутолима жажда за живот, той беше писател, поет и брилянтен геополитически анализатор, черпил цялата си ерудиция на терен. Работата му бе единодушно призната в международен план. От войната в Алжир до Афганистан, той преживява почти всички големи конфликти от втората половина на ХХ век и настъпващия ХХI в. Мемоарите му, озаглавени «Le savoir de la peau» (Знанието на кожата), проследяват неговия необикновен живот. Youtube каналът „Токсин“ му отдава почит, излъчвайки отново интервюто, направено с него през юни 2024 г. по повод честването на американския десант, в което Жерар Шалиан зададе провокативния въпрос: „Защо Съединените щати почти винаги губят войните си?“.

“Първо трябва да отдам почит на САЩ. Това е прекрасна и невероятна история, която започва през ХVI век и която се изгражда с придобиването на една територия от протестантите – строги, приемащи риска хора, които, в крайна сметка, са заложили живота и бъдещето си в този поход на запад. Очевидно това се е случило в сурови, трудни условия, особено за победените, защото в историята накрая винаги има “Горко им на победените”. Няма мили народи, просто има съотношение на силите. От самото начало на историята се саморазкъсваме и ще продължим. Това е невероятна история, защото те все пак успяват от нулата да станат номер едно през ХХ век, като в началото не искат да се бъркат в световната политика, доминирана от европейците. Ще ви припомня, например, че през 1914 г. европейците – а не САЩ – и то някои европейци, сред които британците, французите и някои други, властваха в Азия пряко или непряко над всички, с изключение на японците, и в Африка над всички, с изключение на етиопците. Дайте си сметка над какво властват днес. САЩ не се бъркаха, защото казваха “Това са разправии, в които те се изтощават. Ние искаме свобода на търговията, искаме да забогатяваме и да запазим независимостта, максималната самостоятелност на американския континент”. И те го наложиха навън, както го наложиха на собствената си територия. Така че през 1917 г. американците за първи път се намесиха в световните дела и с един замах спасиха залога на британците и французите, които имаха значителни затруднения и щяха да бъдат победени, без тяхната финансова и дори военна помощ през 1917-1918 г. След това се оттеглиха, казаха “Не, не, не искаме повече да се месим в тази история. Не вярваме в световния мир, опитахме” и т.н. Те излязоха отново на преден план по време на Втората световна война и установиха своята хегемония, т.е. абсолютния си контрол върху всичко. Тогава започна т. нар. период на Студената война, през който те безспорно бяха най-добрите, най-важните от икономическа гледна точка, най-богатите и най-изобретателните. Така че все пак трябва да им отдадем почит, защото е много лесно да кажем “Ще ги критикуваме, защото натрупаха грешки”. Разбира се, че натрупаха грешки. Неизбежно, когато човек се занимава с политика, той върши и грешки, не само успехи. Така че, шапка им свалям на Съединените щати.

Какво се случи днес? Безспорно периодът на тяхната абсолютна хегемония приключи. Всички са съгласни с това. Те вече не диктуват нещата от А до Я, както правеха някога. Защо ? Поради две много важни причини. Първо, защото се събудиха други, сред които китайците, но не само те, а и индийците – те не са съгласни с китайците, други също – някои по идеологически причини, като виетнамците, други, обратното, в демократична рамка, като южнокорейците. Като цяло не става дума за идеология, а за това кой е работил и кой е успял да направи единственото нещо, което има значение за натрупването на капитала, т.е. да създаде благосъстояние. Няма смисъл да си независим, ако не си способен да създадеш икономическо благосъстояние. Това е единственото нещо, което има значение. Затова се справяте добре, като виетнамците днес, или не се справяте, като алжирците, например. Второто нещо, което е изключително важно, е демографската тежест. През 1900 г. т. нар. Запад, т.е. САЩ и Европа, представляваха 33% от световното население, т.е. бяха една трета и освен това тази една трета, която е победител, богата, мощна. Днес хората не знаят, но го усещат, в метрото, например, приблизителният дял на западните народи е 10%. Тоест ние сме 10%. Ако използвам една по-брутална формулировка, белият е рядкост. И не е достатъчно да са многобороен. Например, китайците бяха многобройни преди 50 години, но бяха безсилни. Но ако сте многобройни и силни, ставате неудържими. А ето, че днес ние сме в демографски отлив, както показва статистиката – 1,5, т.е. дори не се възпроизвеждаме, докато при други този показател е 3,5. Очевидно онези, които имат едновременно броя и производствения капацитет заемат мястото.

– Локомотива и вагоните.

– Именно, напълно сте права. Следователно констатацията е, че светът се променя. САЩ продължават да превъзхождат от военна гледна точка, те все още са номер едно, независимо дали го искаме или не, т.е. имат неща, заради които не трябва да се шегуваме с тях, но те са заплашени, вече не могат да правят това, което искат, там, където искат. Тези времена приключиха. Как ги загубиха? Първо, чрез серия от грешки. В началото си въобразяваха, че толкова много превъзхождат, че дори не си струва да се опитват да разберат другия и могат да налагат волята си. Безспорно първият момент беше войната във Виетнам.

– Която сте преживели – уточнявам за нашите слушатели. Бих искала да ни разкажете малко за това. Вие сте преживели войната във Виетнам, но от другата страна – вие сте влезли в кожата на северновиетнамците.

– Да, по онова време бях в гъстите гори на Гвинея-Бисау. Вършех много добра работа, за да обясня каква е анатомията на една революционна партизанска война, т.е. как действа тя. Не разказвах, че е уморително да ходиш и т.н., това, което ме интересуваше, не бях аз самият, а как тези хора успяха да победят португалците.

– И как мислеха.

– И как мислеха. Това изисква познания за тяхното минало, култура, религия, техния начин на действие, техните различия и т.н. А освен това бях сред онези, които бяха за свобода на виетнамците. Виетнамският национален комитет, който по онова време беше ръководен от Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Лоран Шварц и т.н., ми каза: “Ти познаваш военните дела, а виетнамците търсят някой, който може да отиде при тях и да им обясни как да се организират, за да устоят. Това интересува ли те?”. Казах им: “Не, това ме въодушевява!”. Отговориха ми: “Добре, ще ти извадим виза” и аз пристигнах във Виетнам, мислейки си, че трябва да разбера как устояват тези хора. А там срещнах общество, каквото не бях виждал – бяха решили да не отстъпват по никакъв начин. Имаха воля да не се предават. Това събуди нещо в мен – една фраза, която бях чувал в моето семейство – “Не се предаваме”, и това ми харесваше. Казах си “Искам да живея в селата, да споделям живота им. Не искам да правя журналистика, да ходя наляво и надясно, искам да живея с тях”. Тогава ме забутаха в три типа села: село, което върви много добре, едно нормално село и едно село, което не върви добре. Така видях донякъде деградирането на ситуацията. Те обясняваха: “Това е чужденец, той е на наша страна, приемете го любезно” и т.н. Започнах да играя с децата, защото в крайна сметка именно чрез децата успяваме да навлезем най-добре. Те се превиваха от смях, защото имах косми по гърдите – никой от тях нямаше косми в тази зона, и те се майтапеха с мен. Така, чрез смеха, ме смятаха за симпатичен. Присъствах по време на бомбардировките, видях как се организират, за да се децентрализират и да изпратят от Ханой и Хайфонг, двата главни града, всички кадри, които не бяха необходими, в т. нар. околия или селото.”

Линк към цялото интервю в коментарите тук.