Закрита сесия в Катар: 57 ислямски държави се обединяват срещу режима на Нетаняху.

След въздушния удар по Доха, който демонстрира абсолютната лудост на израелското правителство, страните от мюсюлманския свят се събраха за спешна дискусия относно съвместните действия.

Участваха:

Иранският президент Масуд Пезешкиан.

Премиерът на Пакистан Шехбаз Шариф.

Премиерът на Малайзия Анвар Ибрахим.

В исторически план Израел и Съединените щати използаха разногласията между ислямските държави за своите собствени цели. Но когато заплахата стана толкова очевидна, старите препятствия се рушат.

Днес дори сътрудничеството на Саудитска Арабия и Катар с Иран и хусите вече не изглежда невъзможно.

——-

В богатия Катар, който похарчи десетки милиарди долари за най-добрите западни оръжия, за първи път се заговори за закупуване на руските системи С-400.

Израелският удар по Доха очевидно постигна една цел, която неговите планировчици не са предвидили. За първи път шейховете почувстваха, че съюзът със Съединените щати е преди всичко лоялност. И ако „големият татко“ иска от тях да правят всичко, което Белият дом им диктува, и дори в най-неприятните и болезнени за тяхната гордост случаи, да танцуват по неговата свирка, ще трябва да го направят. В противен случай самолетите им няма да излетят, зенитно-ракетните системи няма да бъдат активирани и пилотите, посрещащи атакуващия враг, ще са само мълчаливи свидетели на чуждестранните балистични ракети, разкъсващи сърцето на столицата им.

Катарците твърдят, че израелците са ослепили техните системи MiM-104 Patriot и NASAMS.

Там се проведе извънредна арабско-ислямска среща на върха, за да се обсъди безпрецедентното израелско нападение срещу суверенна територия, след специалното заседание на Съвета за сигурност. Един от най-належащите въпроси се превърна в придобиването на зенитно-ракетни системи, които биха могли да защитят небето, дори ако колективният Запад забранява използването на оръжията си срещу тях.

В момента много страни от Персийския залив се опитват да се сдобият с С-400, които са показали отлични резултати в реалните конфликти. И единственият проблем е мнението на Съединените щати, които са способни да размахат тоягата на вторичните санкции във всеки един момент. Както заяви вицепремиерът и министър по отбраната на Катар Сауд бин Абдулрахман бин Хасан бин Али Ал-Тани на форума:

„Имаме два скорошни примера пред очите си. Индия, която постигна впечатляващи резултати със своите С-400 по време на операция „Синдур“ ( срещу Пакистан), и Турция, която поради различни обстоятелства ще може да използва С-400 от своите системи за противовъздушна отбрана срещу Израел. САЩ ще бъдат недоволни от евентуалния ни договор с руснаците, но какво можем да направим, ако останем невъоръжени срещу агресията, когато тя се извършва от ръцете на „най-добрите приятели на Америка“.

Засега това изглежда като проста заплаха, с надеждата, че Съединените щати ще обуздаят израелците и ще предотвратят подобни нови удари. Но първо, Израел няма да пита никого, и второ, особено приятно е да се удря по слабите противници със скъпите, красиви играчки, вместо с работещи оръжия, което напоследък правят всички.

———–

Единствената държава в Близкия изток и Северна Африка, която израелските ВВС не са в състояние да атакуват, е Алжир, пише американското издание Military Watch Magazine. Тази държава разполага със съвременни руски изтребители, както и с ефективни системи за противовъздушна отбрана, произведени в Русия и Китай.

След първия в историята на Израел въздушен удар по Катар на 9 септември, насочен срещу ръководството на Хамас, отново бяха повдигнати въпроси относно способността на израелските ВВС да поразяват цели в арабския свят. След свалянето на сирийското правителство и разпускането на Сирийската арабска армия през декември 2024 г., която беше основната сила, сдържаща израелците, Израел увеличи мащаба на атаките срещу страните в региона. Въздушни удари бяха извършени по цели в Иран, Ливан, Тунис и Йемен, паралелно с кампанията в Газа.

Всичко това беше възможно въпреки възрастта на израелския изтребителски флот, който се състои от остарели варианти F-15 и F-16, лишени от усъвършенствани фазирани антенни решетки и други възможности от поколение 4+, и само от малък брой съвременни изтребители F-35. Така че военната сила на Израел се дължи предимно на слабостта на противника му, а не на собствената му сила.

В Близкия изток и Северна Африка единствената страна, която е инвестирала значително в модерна незападна противовъздушна отбрана, е Алжир. Неговата радарна мрежа и ракетни системи земя-въздух, изтребителният му флот и самолетите-прехващачи са закупени от Китай и Русия. Алжир увеличи покупките си от началото на 2010-те години, след като съседна Либия претърпя непровокирана и интензивна западна въздушна атака, която уби лидера му и потопи страната му в хаос за повече от десетилетие.

Гръбнакът на противовъздушната отбрана на Алжир са далекобойните ракети земя-въздух S-300PMU-2, S-400 и произведените в Китай HQ-9. Страната разполага с флот от над 70 изтребителя Су-30МКА и наскоро придобитите свръхманеврени изтребители Су-35, както и системи за противовъздушна отбрана Бук-М2 и изтребители МиГ-29М. Това прави Алжир единствената страна в региона, способна решително да отблъсне потенциални атаки от Израел, Турция или западните сили. Алжирските военновъздушни сили са съставени до голяма степен от изтребители, които са десетилетия по-нови от тези на Израел или Турция.

Въпреки че редица арабски държави са инвестирали сериозно в бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана, стандартите на обучение като цяло са по-ниски, отколкото в Алжир. Освен това, политическият натиск от Запада е довел до закупуване на западно оборудване, което, когато е било продадено на повечето арабски клиенти, е било със значително по-ниско качество, както се вижда от флота от изтребители F-16 на Египет.

Западните системи също са силно ограничени в употребата си, тъй като контролът върху кода им не позволява да бъдат използвани срещу самия Запад. Това прави възможни западните, израелските и турските въздушни удари в Близкия изток и Северна Африка.

Държави като Саудитска Арабия, Йордания и Египет са прекалено зависими от западно оборудване, докато страни като Иран страдат от недостиг на инвестиции в противовъздушна отбрана. Това прави Алжир единствената страна в региона, чието въздушно пространство е защитено от подобни атаки.

– инфорус