Еманюел Тод в превод на Галя Дачкова: Руснаците показаха, че са способни да се противопоставят на целия Запад. Те се превърнаха в щит за целия останал свят, който не издържа повече американската финансова опека, експлоатацията на активното население в останалата част от света от Запада и приемането на поражението няма да бъде просто да се махнат от Украйна, да спрат да ги подкрепят – те ще продължат да ги подкрепят с разузнаване и т.н., каквото и да се говори, американците не са излезли от войната – искам да кажа, че това няма да бъде Афганистан, няма да е като напускането на Ирак. Това ще бъде първото голямо стратегическо поражение в историята на Америка и с очертаващата се финансова автономност на БРИКС, това ще бъде краят на американската империя. Може би цяла Източна Европа ще има ролята на No Man’s Land (Ничия земя), със Западна Европа, превърната в американска колония и Украйна, станала отново част от Русия, във всеки случай до Днепър. Това е плащещо. Може би ние се превръщаме в последната колония в американската система.

Станал съм американофоб. Тоест мисля, че се появява едно чудовищно общество, израждащ се свят, който се разпада вътрешно, а най-вече смятам, че Америка е страна, която прави хората идиоти. Имигрантите пристигат – блестящи, динамични, а децата им стават американци идиоти. Когато казват на хората, че ще направят пари в Америка, това е възможно, защото ще бъдат близо до доларовата помпа, но цената, която ще платят, е, че ще имат деца идиоти. Имам весела визия (смях). Извън тези рационални цели има загуба на религиозен усет, загуба на усет за ценности, нихилизъм, за което говорих в “Поражението на Запада”. В атмосферата на този разпад на империята, на разпадане на силата, в САЩ има някакво отдръпване в близките колонии, сред близките си чужденци, както биха казали руснаците, има и някакъв нихилистичен импулс към насилие, унищожение, дори импулс към смъртта. Съжалявам, че го казвам – аз съм напълно обсебен от въпроса за злото, за връщането към злото в света, в международната политика и във вътрешния живот на нациите, в момента в Америка има удоволствие от убийството.

– Все пак намерих вдъхновител за президента Тръмп. Може би ще ви изненада – това е министър-председателят Анри Кьой. Той е добър човек, направил е велики неща за електрификацията в земеделието, но е имал иронична визия за политиката. Представете си, че великите фрази на министър-председателя Кьой са били произнесени за президента Тръмп. Всички казват “Тръмп говори едно, а после обратното и не знаем накъде отива”. Сложно е, нали? А ето Тръмп-Кьой: Първо правило: Няма проблем, който липсата на решение в крайна сметка да не реши. Второ правило: Когато си объркан, объркай всичко! Трето правило: Политиката не е за решаване на проблемите, а за заглушаване на устата на онези, които ги създават. Ето виждате, че това е един прочит на Тръмп. Но все пак да видим какво означава това. Мисля, че американците се отказаха от сдържането на Русия. Дълбоко в себе си са се лишили доброволно от контрола над Украйна. Те ще приемат, че руснаците ще стигнат до Одеса.

– Не знам дали хората осъзнават моралната необятност на въпроса за Газа и то не само за евреите. Когато си евреин от еврейски произход, това е пълна мъка. Но всъщност това е централен въпрос за човечеството, т.е. идеята, че една страна, която твърди, че произхожда от преследван народ, има поведение, което сега ООН основателно определя като геноцид.

– Смутен съм, защото смятах, че по рождение съм от страната на доброто. А сега всичките ми предци, която някога бяха от страната на доброто, се оказват със съмнителни позиции.

– Виждаме европейците, Макрон, да казват “Ние ще признаем палестинска държава”. Честно? Когато виждаме какво става там? Когато виждаме разрушенията? Те добре знаят, че това са просто думи, за да покажат, че имат съвест. Ако не искат да бъдат съучастници на провеждащия се геноцид, трябва да скъсат дипломатическите отношения с Израел! Поне!

– Според мен това, което не разбираме, е че това са маневри на САЩ, те са тези, които имат политика на геноцид и те са тези, които допринесоха за израждането на държавата Израел.