Световният дълг достигна рекордните 337,7 трилиона долара в края на второто тримесечие, сочи доклад на Института за международни финанси (IIF), публикуван в четвъртък. Ръстът е резултат от по-облекчените глобални финансови условия, отслабването на щатския долар и по-гъвкавата политика на основните централни банки.

През първата половина на годината глобалният дълг е нараснал с над 21 трилиона долара. Най-големи увеличения в доларово изражение са отчетени в Китай, Франция, САЩ, Германия, Великобритания и Япония – частично заради отслабването на американската валута, която е загубила близо 9,8% от стойността си спрямо кошница от основни валути от началото на годината.

Според доклада, мащабът на увеличението е сравним с второто полугодие на 2020 г., когато отговорите на пандемията доведоха до безпрецедентно натрупване на глобален дълг.

Виж ощеСветовният дълг достигна нов рекорд от над 315 трилиона долара

Анализът на съотношението дълг към БВП показва най-резки увеличения в Канада, Китай, Саудитска Арабия и Полша, докато в Ирландия, Япония и Норвегия този показател е спаднал. Като цяло глобалното съотношение дълг към продукция остава над 324%, но при развиващите се пазари достига рекордните 242,4%. Само през второто тримесечие техният дълг е нараснал с 3,4 трилиона долара до над 109 трилиона.

IIF предупреждава, че развиващите се пазари са изправени пред рекорден обем на падежиращи облигации и заеми – близо 3,2 трилиона долара до края на 2025 г. Финансовите напрежения могат да се засилят и в развити икономики като Япония, Германия и Франция, а т.нар. “облигационни пазари vigilantes” – инвеститори, които продават държавен дълг при съмнения за устойчивостта му – могат да окажат натиск върху тези страни.

Докладът обръща внимание и на САЩ, където краткосрочните заеми вече представляват около 20% от държавния дълг и близо 80% от новата емисия държавни ценни книжа. Това нарастващо разчитане на краткосрочно финансиране може да увеличи политическия натиск върху централната банка да поддържа ниски лихви, което от своя страна крие риск за независимостта на паричната политика.