Не харесвам Дугин, но ми е интересно да го чета и слушам.

„Западът е мъртъв, и колкото по-близко сме до него, толкова по-опасно става. Няма значение дали се разпада бавно или бързо. Ключът е в отделянето – скъсване на връзките с това токсично чудовище. Западът винаги е имал уклон към дегенерация, но сега той достигна терминалната фаза на необратим разпад. Може би дори ще е по-добре, ако се разложи по-бързо. Най-важното е да изолираме тази чумава кочина, наречена „просветена Западна общност“ с непроницаема стена.“ Това казва руският философ Александър Дугин в програмата „Ескалация“ по радио „Спутник“ с водещ Александър Бухарев. Според него Тръмп играе опасен ядрен покер, а Израел загуби моралното си превъзходство.

Александър Бухарев: Да започнем с най-горещата тема, тъй като сега, точно в този момент, Доналд Тръмп държи реч в Кнесета. Можем да кажем, че това бележи пауза или дори повратна точка в конфликта между Израел и Хамас. Първият въпрос е този: споразумението между Израел и Хамас, което Тръмп величествено нарича „край на войната“ – колко е трайно наистина и, най-вече: кой ще спечели най-много от него, с оглед на събитията в Израел и Ивицата Газа?

Александър Дугин: Струва ми се, че обективно погледнато това е успех за Тръмп. Той мина през трудни избори. Пълната му подкрепа за Нетаняху предполагаше и следващата стъпка: да признае разпадането на палестинската държавност – да я отложи за неопределено време. Нетаняху и израелското правителство поискаха от Запада и от света тотален отказ от признаване на Палестина в каквито и да е граници – нито в Газа, нито на Западния бряг – и признаване правото на Израел да образува „Велик Израел“. Това беше тяхната позиция и очевидно и причината за трагедията в Газа – на практика геноцид над местното население.

От гледна точка на Нетаняху и неговите радикални религиозно-политически поддръжници Бен Гвир, Бецалел Смотрич и други министри – те следват теориите на Дов Бер и Ицхак Шапира за подготовка за изграждането на Третия храм и жертвоприношението на червената юница. Червените юници, между другото, бяха донесени от Америка. Това е древен юдейски ритуал (Кн.Числа 19 – б.пр.), който предхожда идването на Месия и построяването на Третия храм. За да се случи това, джамията Ал-Акса – ислямското свещено място в Йерусалим – трябва да бъде разрушена.

Наскоро Бен Гвир, министър на Националната сигурност, проведе религиозен ритуал там, нарушавайки правата на мюсюлманите и подготвяйки джамията за разрушаване – иницииращ ритуал за идването на Месия. Тръмп поддържаше тази линия дълго време, против възгледите на Западните си партньори и собствената му MAGA основа, която е широко анти-израелска. Заради политиката на Тръмп в подкрепа на Нетаняху сред поддръжниците му в Америка избухнаха конфликти. Той пое рискове, но следващата стъпка щеше да означава да се съгласи за окупация на Газа, преместване на палестинците, отхвърляне на тяхната държавност и разширяване на Велик Израел за сметка на Сирия и Ливан. Тръмп подкрепи Нетаняху почти до края, до червената линия, по пътя на християнския ционизъм. Огромна идеологическа, военна и дипломатическа работа беше свършена, за да бъде обърната Америка към подкрепа на месианския проект на Нетаняху.

Но днешното споразумение е противоположно. Когато специалният пратеник Уиткоф говори вчера пред израелците и спомена Нетаняху, множеството протестира и го заглуши. Тази победа не е на Нетаняху. Размяната на заложници, освобождаването на хиляди палестинци от затворите и изтеглянето на войските от Газа – това са компромиси за Нетаняху. Условията на Хамас и палестинците – независима държава Палестина, подкрепена от много държави и дори от НАТО, с изключение на най-твърдите американски васали – надделяха.

Тръмп направи завой: след като подкрепяше Нетаняху 99%, той спря пред последната стъпка. Няма Велик Израел, няма Месия, няма червена юница, няма Трети храм, няма разрушаване на Ал-Акса, и няма изселване на палестинците. За какво бяха жертвите, тогава? Палестинците се връщат в Газа като Палестинска държава, призната от Запада. Хамас може и да слага оръжие, но това е негов триумф – те се бореха за независимост и се приближиха до нея. Месианската логика на Нетаняху, който започна война под знамената на Месия, се провали. Иран, въпреки ударите, остава непоклатим. Укрепна неговият патриотизъм; изискванията към жените бяха облекчени – в Техеран се виждат все повече жени без хиджаб. Повечето страни се противопоставиха на Нетаняху. Западът е разделен: глобалистите, Сорос и Демократите го отхвърлиха. Подкрепя го Тръмп, при това не безусловно. Той играе пет или шест игри едновременно, никога не завършва никоя от тях, но защитава собствения си интерес. Най-вече, той доказа, че не е израелска марионетка, в каквато беше обвиняван, че се е превърнал. Той постигна прекратяване на огъня в Газа, но това не е стабилен мир. Нетаняху и месианското лоби едва ли ще го приемат – това е тяхно поражение.

За какво, тогава, да се пилее моралният капитал от Холокоста? В момента светът наблюдава как с действията си Израел руши моралното си превъзходство. Това не е Велик Израел. Тръмп, шегувайки се в самолета си относно „рая“, излъчва всяка своя мисъл в социалните медии с екстровертна спонтанност, с което напомня за Байдън. Това не е траен мир, а нов обрат, който може да доведе до Трета световна война. Крехка, моментна победа за Тръмп – но реална победа за Хамас и палестинците, които дискредитираха Израел и се придвижиха по-близо до държавност. Това дестабилизира региона и заплашва с нови войни, които могат да имат още по-ужасяващи форми.

—-

– Да. Ракетите „Томахоук“ са нов фактор на ескалация. Това не е победа на Украйна или загуба на Русия – това е начало на директна военна конфронтация между Русия и САЩ, прагът на Трета световна война. Ние много пъти сме доближавали тази линия и сме отстъпвали, но Тръмп ускорява събитията, разпалва напрежението. Мелания Тръмп се опитва да опровергава фалшивите истории с украинските деца, а Мария Лвова-Белова убедително показа на американците абсурдността на обвиненията срещу нашия президент и нея самата. С това се справихме, но не можем да спрем маниакалната ескалация на Тръмп, маскирана като миротворчество.

Нобеловата награда за мир беше дадена на някакъв неясен агент на Сорос, за неуспялата цветна революция във Венецуела – пълен позор за отличието. За какво му е на Тръмп тази дискредитирана награда? Имиджът му на миротворец е фалшив, плод на сенилност и абсурдност.

Нестабилността на ситуацията се увеличава, а „Томахоук“ я правят смъртоносно опасна. Зеленски ще ликува, ако Америка започне да се бие за него – това ще бъде неговият триумф. В продължение на четири години той се опитваше да въвлече Запада в директна конфронтация с Русия. След това може да се оттегли, въпреки че е съсипан. Глобалният елит деградира: едни изпадат в деменция, други имат зависимости, сменят си пола или се превръщат в чудовища. Западът губи човешкия си образ. Сорос е едно чудовище. Тръмп е друго – неспособно да различава фантазиите от реалността. Западът залязва, завличайки ни във водовъртежа на гражданската си война – с Антифа, марксисти, трансджендъри, фърита (англ. furries, fur – козина; хора, чиято субкултура предвижда публичното им афиширане и третиране като животни – б.пр.) Западът изнася този зомби апокалипсис, заразявайки човечеството с отровата на лудостта. Това е смъртно опасно: Западът има бази, оръжия и желание да умре зрелищно – като Вавилонската кула, която се срина и разтресе света.

– Позволете ми да засегна философския контекст, тъй като споменахте Наградата за мир. Има схващане, че разпадането на Запада е от полза за Русия, единствено ако се случи бавно, така че центробежният му ефект да не може да дестабилизира целия свят. Как виждате това?

– Важното е, че Западът загнива без нас. Има едно мъчение, наречено „Етруската булка“ – привързване на труп към жив човек, така че разлагането да се прехвърли върху живата плът. Западничество, либерализъм, глобализация, дигитализация – желанието да се имитира Западът – това е „Етруската булка“.

Западът е мъртъв, и колкото по-близко сме до него, толкова по-опасно става. Няма значение дали се разпада бавно или бързо. Ключът е в отделянето – скъсване на връзките с това токсично чудовище. Западът винаги е имал уклон към дегенерация, но сега той достигна терминалната фаза на необратим разпад. Може би дори ще е по-добре, ако се разложи по-бързо. Най-важното е да изолираме тази чумава кочина, наречена „просветена Западна общност“ с непроницаема стена.

Човечеството трябва да се спаси от Запада. Всеки, който остане привързан към тази гниеща „булка“, е обречен – отровата ще се разпространи, бързо или бавно, и болестта ще е неизбежна. Отделянето трябваше да се случи преди сто, преди двеста години. Ние продължавахме да го отлагаме, мислейки си, че Западът не гние, или че неговото разпадане е по някакъв начин приятно. Заразените от краткосрочна мисъл елити преследват мигновено удоволствие, игнорирайки последствията. Заразата влезе в нашата култура и кръвообращение. Въпросът не е дали имаме полза от бърз или бавен разпад. Въпросът е това да се случи без нас. Направихме много, за да се отделим, но има още работа за свършване – инфекцията протича дълбоко.