Равносметка от протеста, какво следва?

Радетелите за запазване на лева и стотинката имат неочакван шанс. Забавянето на бюджета и евентуална оставка на правителството могат да провалят въвеждането на еврото от януари 2026 г. Ако някой трябва да е на улицата сега, това са точно те.

С оратори като Манол Глишев и Найо Тицин, обаче е най-сигурният път протестът да бъде провален. ПП-ДБ да не се самозалъгват, че този бунт е техен. Всякакви опити за узурпирането му ще доведат до отлив или инициативата да им бъде отнета.

„Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ проявиха политическа зрялост и подкрепиха протеста заедно с Асоциацията на индустриалния капитал и други партии. Никоя от тях сама не може да наложи промени.

Затова е политическо късогледство привърженици на ПП–ДБ да се държат сякаш протестът им принадлежи и да гонят граждани с етикети като „копейки“. Така само разединяват опозицията и отблъскват хората, вместо да търсят общ фронт.

Протестът няма да увеличи електората на ПП-ДБ при евентуални предсрочни избори. Все още не са избледнели спомените от „Сглобката“ и оскверняването на Конституцията от Христо Иванов. Дължи отговори на обществото, а не поза на наранен морален авторитет. Благодарение на него изборите са компрометирани. Христо Иванов смени основния закон заради конкретна личност (Президента). Това доказано е анти-държавническо мислене и липса на политическа далновидност. Съмненията, че така обслужи съзнателно интересите на тези, с които се сглоби все още стоят.

Ако ПП–ДБ искат отново доверие, първата крачка е скромност – да укротят най-шумните си фенове и да спрат да делят протестиращите на „наши“ и „чужди“.

В същото време ГЕРБ и ДПС вече 5 години работят точно срещу такъв временен общ фронт по важни теми. Няколко поредни вечери на масови протести могат да прекроят Бюджет 2026.

Не е изключено Борисов пак да „хвърли кърпата“, както през 2013 г., за да спаси партията си. Общото между онези протести и днешните обаче е едно – големият губещ се очертава да бъде БСП.