От Юлия Ал-Хаким

35 години ни продават идеята за Европа по един абсурден, пораждащ презрение у нормалните хора начин. 35 години Ленчета-Кремчета, Пасита и т.н ни прекарват през нелепия наратив, че Европа – тази, в която българите и техните деца бягат да живеят и да работят, е модерната алтернатива на уж безнадеждно изостаналия и деградирал живковистки бит и строй от едно време. Това просто не е вярно. Соцът не съществува от 89-та, а хората продължават да бягат в Европа. Защото не бягат от социализма и от миналото. Бягат от капитализма и от настоящето. Бягат в уредената в социално отношение Европа, в Европа на благоденстващата средна работеща класа, на социалните придобивки и привилегии, бягат от дивия мутренски капитализъм на българския преход. Българите избягаха от Българията на самите Ленчета.

Дори и сега, когато сме на прага на еврозоната, нейните най-изявени адепти продължават да не разбират Европа, която ни описват. Те например не забелязват, че в нито една държава от Европейския съюз няма плосък данък, освен в България. Плоският данък бе въведен в едни много различни времена, когато България влезе в ЕС и към нея постъпваха инвестиции в милиарди, така че държавата можеше да остави бизнеса да си забогатява на воля. Тези финансово охолни и безгрижни времена отминаха – не само у нас, а в целия свят, и е време да приемем, че с такова ниво на данъчно облагане държавата вече не може да си поеме разходите. МВФ, които са символ на десните политики, препоръчаха на България в последните си два доклада да отмени плоския данък. Тук се вдигна патаклама до небето, че правителството поиска 2% по-високи пенсионни осигуровки от бизнеса, което не е точно вдигане на данъците и е далеч по-малко от това, което ни препоръчаха от МВФ.

Какво се получава всъщност. Ежедневно борим олигархията чрез остроумни мемета във фейсбук, умнокрасиви вопли за повече морал в политиката, пърформанси на прасета-касички и прочие проблясъци от репертоара на градската десница. Но когато правителството реално опита да драсне – макар и съвсем повърхностно, върху интересите на въпросната олигархия, отиваме на протест да свалим правителството. Извинете, как точно се бори олигархията с институционални средства, ако не през вдигане на данъците? Голяма част от олигархията има съвсем законни бизнеси. Да подчиниш олигархията означава да я накараш да плаща по-големи заплати, по-високи осигуровки и данъци, не да носиш фланелки с прасенца в “Триъгълника на властта” и да скандираш “Кой не скача е дебел!”

И не, държавата не е лош стопанин и лош разпределител на публични средства. Голяма част от т.нар бизнес корумпира държавата и я превърна в територия на абсурдите. Защо нямаме железопътна инфраструктура? Години наред частните превозвачи наливаха пари във всякакви корумпета, за да няма качествен жп транспорт. Защо нямаме туристическа инфраструктура на Витоша? Защото частният концесионер отказа да поддържа и развива лифтовете, с цел да отклонява туристи към бизнесите си в Банско. Хайде да си го кажем директно – едрият бизнес у нас рядко е показвал някакво чувство за национална отговорност и за национална идентичност. Съвсем меко казано