НАГЛОСТ: ИНФЛАЦИЯТА БИЛИ В ГЛАВИТЕ НИ, КАСОВИЯТ БОН – ХАЛЮЦИНАЦИЯ

Когато говорителият на чуждите търговски вериги обяснява в тв ефира, че „усещането за поскъпване на храните е въпрос на измерване“, това не е анализ, а лекция за малоумна публика.

Хората не „усещат“, те плащат. Касовият бон е по-добър статистически инструмент от всяко тв интервю.

Подобни реплики са класическа подмяна: проблемът не бил в цените, а в нашето възприятие. Сиреч, ако плащаме високи цени, вероятно не сме си калибрирали сетивата.

Цените на храните у нас се вдигнаха по-бързо от средноевропейските, а когато суровини и горива поевтиняваха, етикетите в магазините почти не помръдваха. Промоциите често са фиктивни, а разбивки на реалните разходи – табу.

И когато чуеш, че „усещанията са въпрос на измерване“, това е гавра с потребителите.

Когато цените летят нагоре като ракета, а надолу слизат като охлюв, проблемът не е в народното „усещане“, а в онези, които ни мамят, че статистиката може да опровергае реалността в портфейла.

Ако някой вярва, че хората не виждат как ги дерат, единственото, което се нуждае от измерване, е наглостта. Тя отдавна е извън скалата.