В сутрешния анализ: „Политика и математика на Промяната“

Анализът разглежда сценариите, при които ПП–ДБ може или не може да спечели 121 депутати в следващото Народно събрание. Предизвикателствата са толкова много, че подобен резултат трудно може да се приеме априори като базов сценарий.

Не че предпоставките не съществуват – те са налице. Но има и много „но“.

Всичко зависи от това как ПП–ДБ ще отиде на избори – самостоятелно или в по-широка коалиция от типа ОДС.

Зависи дали ще съумее да разшири ветрилото и да привлече избиратели, разочаровани от флирта на други партии с Пеевски.

Зависи дали ще успее да формулира едновременно радикални, но претеглени към широка обществена чувствителност послания.

Зависи и дали в този процес ще удържи собственото си ядро, което е особено чувствително и ревниво към всяко отваряне към други електорални групи.

Тук има фундаментална разлика между рефлекса на опозиционната партийност – когато разчиташ на твърдо ядро, но си абониран за опозиция – и психологията на управление на държавата, при която трябва да лавираш между множество интереси, за да спечелиш избори и след това да реализираш реални реформи. Това е психологията на Победителя.

ПП–ДБ разполага с достатъчно идейни зийлоти – хора, които предпочитат вечна опозиционност пред риск от „предателство“ на идеите. Това е ценен ресурс за идентичност, но и потенциална спирачка пред разширяването на електоралната база.

Именно в това напрежение – между чистотата на идентичността и необходимостта от политическа широта – се решава въпросът дали 121 депутати са постижима цел или остават добре изчислена, но политически трудна хипотеза.

Илиян Василев