Пеевски с много зор научи едно нещо от Борисов, и то е, че, докато има буден граждански гняв, трябва да се правят символни жестове и отстъпки. Но не му е в природата да ги прави и изобщо не възнамерява да стои клекнал.

Кабинетът и охраната Пеевски хубаво сдаде, но това са тактически ходове, за да си купи малко тишина и да приспи протестната енергия преди Коледа.

Не сме победили.

Този човек искаше да си отмъсти за травмата, която му нанесохме през 2013-та – тъкмо затова стигнахме до състоянието на България днес. Той отдавна открадна достатъчно, за да живее сладък живот някъде, но това не му стига. Никога нищо няма да му стигне. Ще жадува да си отмъсти и за 2025-та. И ще се опита, съвсем скоро.

Целта на Пеевски е и завинаги ще бъде да погълне държавата без остатък. Въпреки, че на равни интервали отвращението ни към него и мрежата му изригва, така и не сме му нанесли достатъчно тежко поражение, та да го откажем от този чудовищен ламтеж. Само сме одраскали капака на бронирания му Мерцедес, и то метафорично.

Няма да си върнем държавата с метафори, обаче. Има сериозен шанс да не си я върнем въобще, ако дори за момент отвърнем поглед и решим за пореден път, че политиката е прекалено мръсна игра за гражданите. Че е забавно и удовлетворяващо да сваляме правителства и да мразим депутати, но не и да ги избираме рационално, трезво и с разбиране на това какво е възможно и как е постижимо.

Можем да постигнем много повече от символни победи с находчив хаштаг, но за целта трябва да се насилим да си изсърбаме политическата попара до край. Защото ние си я надробихме, седем пъти от Росенец до днес.