В Несебър вечер беше обявено създаването на партия “Трети март”, чиито основатели определят президента Румен Радев като свой неформален лидер. Държавният глава обаче предварително се разграничи от подобни формации. 

Президентът Радев

• Тома Биков: Назарян няма да иска да стане служебен премиер
• Инициативен комитет прави партия “Трети март”, смята Радев за неформален лидер
• Йотова прогнозира, че президентът ще насрочи предсрочните избори в края на март

В интервю за предаването “Тази събота и неделя” по bTV политологът Първан Симеонов обяви, че новата формация изглежда като нещо средно между “отровен двойник” и “заблуждаваща маневра”.

По думите му Радев има различни възможни “писти за кацане” в политиката, но тази не изглежда най-добрата.

Ключовият въпрос според Симеонов е дали президентът ще направи политически ход сега, когато има силен обществен импулс, или ще изчака следващ етап. Аргументите за изчакване са сериозни.

“България навлиза в труден финансов период – просто няма пари“, коментира политологът.

По думите му следващият парламент ще бъде изключително сложен и конфликтен. Ще се налагат тежки решения – промени в Изборния кодекс, съдебната система и временните режими в държавата. В същото време обаче протестите създават истински, автентичен импулс, особено сред млади хора, макар и мобилизирани през социалните мрежи.

Виж ощеРадев на въпроса ще направи ли нова партия: Хората настояват навсякъде

Симеонов напомни, че протестната енергия невинаги се капитализира от очаквания политически субект. През 2020 г. протестите доведоха до силния резултат на “Има такъв народ”, а не директно до формациите, които бяха най-видими на площада, припомни той.

“И сега е възможно ПП-ДБ да извлекат ползи като “домакини” на протестите, но според политолога голямото пространство в центъра и подцентъра остава отворено – и именно там Радев би могъл да се позиционира, без непременно да влиза в пряк конфликт с тях”, допълни Симеонов.

Той допуска възможността за “тематични мнозинства” и процес на условна “депеевсизация”.

Политологът защити машинното гласуване като по-надеждно в условия, в които няма хора по места и грешките, включително умишлените, са масови. По думите му проблемът не е в технологията, а в невъзможността да се гарантират честни избори по стария модел.