Разбирам младите хора. Няма как 17- 18 годишните да страдат за българския лев – твърде кратко са живели. Така е и с живелите и учили в чужбина.Левът не е просто хартийка – усещане за принадлежност е, за дом – като азбуката и езика, като цветовете на знамето ни, като акордите на ” Мила Родино”.

Вчера получих ресто – в евро.Усещането беше, че съм в чужбина. Мъртви хартийки зад които няма нищо. Няма история, няма спомени, няма България. Това е чувството. До него обаче стои съзнаването за зависимост.Защо съществува еврозоната? Не е за да ни е по лесно .Не е само и за таксите на банките.Контрол – това е причината и резултата. Една централна банка която ще диктува всичко.Пълно подчинение на регламентите и директивите и.Няма да има споделен или самостоятелен суверенитет по отношение на паричната ни политика – разписано е в ДФЕС. Досега ни разпореждаха какво и колко да произвеждаме, да изкореняваме лози и розови насаждения, да променяме законодателството си, образуваха санкционни производства, глобяваха ни.Сега ще контролират парите ни и всички наши възможности. Сега – когато еврозоната е в криза, ЕЦБ е на загуба, държави- членки са с нечувани дефицити, стагнация и фалиращи предприятия.Ще плащат с нашите пари чужди задължения , а за нас – каквото/ ако остане.

Не е само носталгия по българския лев – опасност е. Който държи парите – той решава.Имаме си и подходяща поговорка – ” Който плаща , той поръчва музиката”. Утре някой друг ще решава какво да учат децата ни – ЕК отдели за периода след 2025г. милиарди за НПО- та.Воюват срещу православието, а утре може би и срещу кирилицата. Така се изтръгва национално самосъзнание – вече години наред.

Сигурно сте гледали клипове- интервюта с ученици – пълна неграмотност.Онези 10- 15 % блестящи млади умове ще бъдат облъчени или ще останат в чужбина. Левски ще е булевард, а Ботев – някакъв паметник.

Съюзите са хубаво нещо само когато не размиват идентичността.Семейството няма как да съществува, ако не уважава правото да решаваш сам своето бъдеще .Превръща се в диктатор, а съдбата на диктаторите винаги е една.

10- те евро в ръката ми не са причина да съм горда гражданка на ЕС, защото зад тях стои подчинение, а не свобода.

Тя винаги е на върха на копието. И да – сабята няма да отсече наведените български главици, но ще остане – предупреждение и заплаха.

Винаги обаче има донкихотовци или пък войни. Има ги и наследниците на Балканджи Йово. Има ги стиховете на Ботев. Има ги костите в земята ни на тези, които се клеха над думите ” Свобода или смърт”. И знамето го има. И ръце, които ще го носят.

Румяна Ченалова