Обобщено може да се посочи, че специалната военна операция на Русия предизвика и задълбочи разрива между САЩ и Европа и отслаби НАТО, т.е. постигна една от главните си цели, предизвика енергийна криза и икономически проблеми в ЕС, намали използването на долара и еврото като резервни валути, укрепи ЕАИС, ШОС и БРИКС и доведе до реални геополитически и геоикономически промени на планетата. Парадоксално е това, че Европа направи всичко възможно да въвлече Русия във война с Украйна, не допускайки, че с това, вместо да предотврати, ускори разпада на своя неолиберален свят. По всяка вероятност не Европа, а Русия ще има последна дума при формиране на новата европейска система за сигурност.

Съществената промяна в световната политическа система е започналото обозначаване/завоюване на сфери на влияние от трите центъра – двата световни, САЩ и Китай, и един засега регионален, Русия. САЩ вече обозначават своята и като стратегия, и като политика – доминиране на Западното полукълбо. Китайската е значителна, но все още не е ясно очертана, а Русия, заета с осигуряване на западната си граница, също предстои да обозначи своята сфера на влияние.

Европа вече е изправена пред избор на един от няколко възможни варианта за бъдещото си съществуване. Предполагам, че един такъв, несигурен и опасен, е свързан с неолибералното ѝ управление и предполага превръщане на НАТО и ЕС в Европейски военнополитически съюз под върховенството на четвърти германски райх. Това означава остро съперничество с Русия, което ще отслаби и двете страни, а в България може да настъпи трета национална катастрофа. Друг може да доведе до маргинализиране, постепенна загуба на авторитет и икономическа мощ и като следствие разпадане на самостоятелни държави, което също ще бъде заслуга на неолибералите. Възможен е и трети, перспективен, но без неолибералите – намиране на подходяща форма за сътрудничество с Русия. При него пространството от Лисабон до Владивосток, достатъчно по площ, население, ресурси и военна мощ, може да се превърне в трети световен център на влияние, способен да отстоява интересите си на планетата. Впрочем, той днес е невероятен, но известно е, че в геополитиката емоциите никога не са били водещи. Така е днес, но утре, като вариант за оцеляване и просперитет на континента, може да стане напълно възможен.

Полк.Гергинов